— Изглеждаше доста позеленял под дъжда, облегнат на онзи парапет…
— Защото той започна да крещи… Тогава за пръв път си пожелах да оглушея…
— Да, помня — въздъхна императорът.
— Защото всичко беше по вашия сценарий, нали?
— Все някой трябваше да го направи… — Императорът затвори очи, помисли малко, после най-сетне смени темата: — Не съм те повикал да си бъбрим за миналото, Арал… Надявам се, че министър-председателят ти е казал какво имам предвид.
— Спомена за някакъв пост. Отказах, но той държеше да го чуете лично от устата ми…
Езар Ворбара помълча известно време и някак разсеяно попита:
— Я ми кажи, лорд Воркосиган… Кой, според теб, трябва да стане регент на Бараяр?
Върху лицето на Воркосиган се появи гнусливо изражение — сякаш беше лапнал нещо гадно. Преглътна, успя да прикрие отвращението си и лаконично отвърна:
— Вортала.
— Много е стар. Няма да изкара шестнадесет години…
— Тогава принцесата…
— Генералният щаб жива ще я изяде.
— Вордариан…
Клепачите на императора рязко се разтвориха:
— За Бога, момче! Я си събери ума!
— Той има известен военен опит, сър…
— Ако докторите ми осигурят още една седмица живот, с удоволствие ще обсъдя недостатъците му с теб — троснато отвърна императорът. — Но ако си приключил с шегите, предлагам да се залавяме за истинска работа!
— Куинтилиян от Министерството на вътрешните работи. Това не е шега.
Императорът показа жълтите си зъби:
— Значи все пак имаш добра дума за някой от моите министри… Е, вече мога спокойно да умра. Чух всичко, което исках да чуя!
— Съветът на графовете никога няма да гласува за човек, който няма титлата „Вор“ пред името си! — намеси се Вортала. — Дори да умее да ходи по водата!
— Значи трябва да предложиш такъв човек — въздъхна императорът. — Със съответния ранг…
— Воркосиган! — дрезгаво прошепна Вортала. — Но той не е от Кастата на бойците!
— Такива са и много от най-добрите ни пълководци — намеси се Воркосиган. — Ние сме „Вор“ само защото някакъв отдавна умрял и забравен император решил да ни окичи с титлата на нашите деди… Защо да не съживим тази традиция? Какво ни пречи да превърнем тази титла в почетен знак за особени заслуги? И в крайна сметка да обявим всички за „Вор“ и веднъж завинаги да приключим с тези глупости?
Императорът се засмя, после се закашля.
— Така без съмнение ще издърпаме килима изпод краката на Лигата за народна защита, нали? Великолепен начин веднъж завинаги да приключим с проклетата аристокрация! Убеден съм, че и най-радикалните сред тях няма да измислят нищо свястно против подобен ход… Ти си опасен човек, лорд Воркосиган!
— Искахте да чуете мнението ми, сър.
— Точно така. И го получих, както винаги. Странно… — От гърдите на императора се откърти дълбока въздишка: — Престани да се изплъзваш, Арал… Няма начин да се измъкнеш.
Помълча за миг, после продължи:
— Позволете ми да резюмирам нещата… Регент трябва да стане човек с висок авторитет, на средна възраст, с богат военен опит. Трябва да е популярен както сред офицерите, така и сред цивилното население, но преди всичко да има уважението на Генералния щаб. Да бъде достатъчно твърд, за да управлява тази лудница в продължение на шестнадесет години, но едновременно с това и достатъчно честен, за да предаде властта в ръцете на едно момче, което и след шестнадесет години ще си остане идиот… На тази възраст аз бях щастлив съпруг, доколкото си спомням — и ти също… Накрая, регентът трябва да има достатъчно морални задръжки, за да не скочи в леглото на принцесата и оттам да управлява страната… С две думи, това си ти, Арал!
Вортала се усмихна, Воркосиган се намръщи, а стомахът на Корделия се превърна в топка.
— О, не! — отвърна Воркосиган с бяло като вар лице. — Не можете да стоварите подобна отговорност на плещите ми! Това е абсурд! Как ще заема мястото на баща му? Как ще му говоря с гласа на баща му? Как ще стана съветник на майка му? Не, това не е абсурд, а нещо далеч по-лошо! Не!
Вортала остана доста учуден от този изблик.
— Виж какво, Арал — промърмори той. — Съвсем в реда на нещата е да се поопънеш, но нека всичко бъде в границите на нормалното. Ако имаш някакви съмнения относно гласуването, мога да те успокоя — сондирал съм мненията на повечето от членовете на Съвета и то е положително. Хората са убедени, че за момента няма по-подходяща кандидатура от твоята…