— Повечето не означава всички — поклати глава Воркосиган. — Вордариан, например, моментално ще ми стане смъртен враг, същото се отнася и до министъра на Западните провинции. Сам знаете колко опасна е илюзията за неограничена власт. Илюзия, която възниква един Бог знае откъде… Магия.
Императорът внимателно се размърда, част от тръбичките на системата опасно се опънаха.
— Това няма да е мой проблем — въздъхна той. — С него ще трябва да се занимават принц Грегър и майка му. Както и с още един — проблемът с индивида, който ще приеме да застане зад тях, когато това е необходимо… Колко биха изкарали без подобна подкрепа, според теб? Година, две?
— Шест месеца — промърмори Вортала.
— Вече ме притиснахте веднъж с тактиката „ами какво ще стане, ако…“ — поклати глава Воркосиган. — Добре си спомняте, че беше преди нападението срещу Ескобар… Трябваше ми доста време да осъзная, че тази тактика е порочна. Тогава, както и сега…
— Не е порочна — възрази императорът. — Нито тогава, нито сега.
— Виждам, че сте принуден да вярвате в нея — съгласи се Воркосиган и намръщено се взря в болния човек. — Но защо аз? Вортала е далеч по-подготвен в политическо отношение. Моралното право е на страната на принцесата, а Куинтилиян е специалист по вътрешните проблеми. Дори в армията разполагате с по-добри стратези от мен — Ворлакиал, Канзиян…
— Трети едва ли ще назовеш — поклати глава императорът.
— Дори да е така — отстъпи Воркосиган. — Това пак не ме превръща в онзи незаменим човек, за когото Бог знае защо ме вземате.
— Напротив, от моя гледна точка ти притежаващ две неоспорими предимства… Помня ги още от деня, в който убихме стария Юри. Отдавна зная, че не съм безсмъртен. Прекалено много отрови проникнаха в хромозомите ми още на млади години, когато бях ординарец на баща ти и взех участие в Цетагандийската война. Но тогава хич не ме беше грижа за безопасни техники, тъй като и през ум не ми минаваше, че ще остарея… — Императорът отново се усмихна и очите му се спряха на бледото и напрегнато лице на Корделия. — Твоето име е на първо място в списъка с петимата мъже, които имат наследствено право да станат императори на Бараяр… — Забеляза смаяното изражение на младата жена и се ухили: — Ха-ха!… Така и очаквах! Това си пропуснал да й го кажеш, нали, Арал?
Корделия безмълвно извърна разширените си от смайване очи към Воркосиган.
— Не е вярно! — тръсна глава той. — Наследствените права са доста объркани.
— Сега няма да спорим по този въпрос. Но онзи, който би опитал да узурпира властта, във всички случаи ще трябва да отстрани първо теб, а едва след това принц Грегър. Ние обаче знаем, че ти не умираш лесно. Освен това си единственият от списъка, който НАИСТИНА не желае да бъде император. Другите положително няма да го повярват, но аз съм готов да се закълна в духа на мъртвия Юри Ворбара!
— Благодаря, сър — облекчено се усмихна Воркосиган.
— В потвърждение на това ще добавя, че като регент, ще бъдеш в най-благоприятна позиция да предотвратиш евентуалното развитие на събитията в споменатата посока… Грегър е пъпната ти връв, момче… Грегър е единствения щит, който ще те предпази от евентуален заговор на съперниците ти…
— Лейди Воркосиган — извърна се граф Вортала. — Нима няма да ни подкрепите? Вие го познавате по-добре от всички нас, не може да не си давате сметка, че е единственият достоен кандидат за този пост…
— На път за насам наистина исках да го подтикна да приеме предложението на императора — внимателно отговори Корделия. — Не знаех за какъв пост става дума, но той действително има нужда от работа… Сега обаче трябва да призная, че съм изненадана. И през ум не ми е минавало за регентство… — Очите й се спряха върху фино бродираните завивки на императора. — Винаги съм вярвала, че изпитанието е Божи дар. Евентуалният провал в него е истинско нещастие. Далеч по-лошо е обаче, когато човек отказва да се подложи на изпитание. Защото това означава да отхвърли Божия дар… Разбирате ли какво искам да кажа?
— Не — поклати глава Вортала.
— Да — кимна Воркосиган.
— Винаги съм знаел, че вярващите са далеч по-безскрупулни от безбожниците — усмихна се Езар Ворбара.
— Няма какво да говорим, ако си убеден, че става въпрос за недостойни неща — каза Корделия, вдигнала лице към Воркосиган. — Но нямаш право да отказваш изпитанието, само защото се страхуваш от провал!