Помощницата на смъртта свърши работата си без дори да сбърчи нос. Когато остана единствено измиването — най-простата от всички процедури, Ферел внезапно пристъпи напред и каза:
— Може ли да ти помогна?
— Разбира се — кимна Бони и отстъпи крачка назад. — Последната почит не намалява, когато се споделя и от други…
И той се зае за работа. Действаше бавно и внимателно като стажант-светец, заел се да мие първия си прокажен…
— Не се страхувай — обади се тя. — Мъртвите не могат да ти причинят болка. В лицата им човек може да види единствено собствената си смърт… От личен опит научих, че това е нещо, което всеки може да понесе…
Така е, съгласи се безгласно той. Защото върху тези лица е изписана само външната, физическата болка… А онази, другата — голямата и истинската, е останала запечатана дълбоко в душите им…