— Благодаря, мичман — кимна Воркосиган. — Но какво е станало с ръката ти?
— Сутринта паднах — направи гримаса Куделка. — Нещо вътре се преплете… Докторът трябва да дойде всеки момент и да ме оправи… Можеше да бъде и много по-лошо.
Корделия забеляза, че кожата на ръцете му е покрита с мрежа от малки червени белези — сигурно доказателство за операция по имплантиране на нерви.
— Значи вече ходиш — каза Воркосиган. — Това е добра новина.
— Да — светна лицето на Куделка. — Освен това най-после ми оправиха стомаха… Пет пари не давам, че не го усещам, главното е, че проклетите болки изчезнаха…
— Съвсем? — вдигна вежди Корделия.
— Е, не съвсем — призна Куделка и тя веднага усети лъжата. — Но най-лошото отмина. Кошмарите, например… Те бяха трудни за понасяне, ако не броим тромавостта и загубата на равновесие. Непрекъснато ми се привиждаха разни неща… Най-вече фалшиви разузнавателни доклади… Нещо като… как да кажа… пълно разминаване. Различаваш цветове с левия си крак, мравки те лазят, изпитваш чувства, които ги няма, а в същото време не усещаш тези, които са тук… — Погледът му се сведе към превързаните с дебели бинтове глезени.
Влезе един доктор и разговорът прекъсна. Куделка си свали горнището на пижамата. Докторът прикрепи някакъв апарат към рамото му, после бавно започна да движи нещо като гребен над ключицата. Разнесе се леко пропукване, лицето на Куделка видимо пребледня. Но ръката му престана да се размахва и бавно легна върху завивката.
— Страхувам се, че трябва да я обездвижим — вдигна глава докторът. — Утре сутринта отново ще я включим в системата, едновременно с манипулациите на десния крак…
— Добре, добре — нетърпеливо отвърна Куделка и гневно размаха дясната си ръка. Докторът събра инструментите си и излезе.
— Зная как се чувстваш — погледна го с болка Воркосиган. — Но трябва да ти кажа, че при всяко посещение те намирам все по-добре и по-добре… Скоро ще излезеш оттук.
— Хирургът твърди, че след два месеца ще ме изритат — усмихна се бледо Куделка. — Но няма да съм годен за военна служба… — Лицето му се разкриви. — О, сър! Те ще ме УВОЛНЯТ! И всичките тези мъки ще бъдат напразни! — Извърна глава към стената, вероятно, за да скрие сълзите си.
Воркосиган тактично му обърна гръб и го изчака да възвърне самообладанието си. Това стана сравнително скоро.
— Всъщност, зная, че ще бъдат прави, сър — промърмори Куделка, усмихна се и кимна по посока на Ботари, който мълчаливо подпираше вратата. — Няколко здрави удара като онези, които си разменяхме някога на ринга, вероятно ще ме вдигнат във въздуха! Доста неловко положение за един мичман, нали? Какъв пример ще бъда за новобранците? Предполагам, че ще се наложи да си потърся някаква канцеларска служба… — Очите му се преместиха върху Корделия: — Какво стана с вашия мичман — онзи с контузиите в главата?
— За последен път го видях два дни преди да отлетя — отвърна Корделия. — За съжаление, подобрение няма… Майка му напусна работа, за да се грижи за него…
Куделка наведе очи, лицето му поруменя.
— А аз се тръшкам за няколко дребни счупвания! — засрамено промълви той. — Моля за извинение!
Тя мълчаливо поклати глава.
Когато се озоваха в коридора, Корделия пристъпи към Воркосиган и отпусна глава на рамото му.
— Сега разбирам защо си почнал да пиеш още след закуска — въздъхна тя. — След всичко това и аз бих ударила една чаша!
— Ще се отбием на още едно място, после отиваме да обядваме — усмихна се Воркосиган. — Там ще намериш и твоята чаша!
Мястото се оказа научно-изследователския институт към болницата. Посрещна ги дежурният лекар във военна униформа, който поздрави Воркосиган изключително сърдечно. Но на лицето му се появи дълбоко объркване, когато Корделия му беше представена като лейди Воркосиган.
— Не знаех, че сте женен, сър…
— Това стана наскоро.
— О, така ли? Честито! Радвам се, че дойдохте да видите едно от тези създания, преди да се разпръснат… Това е най-интересния момент. Надявам се, че графинята ще бъде любезна да изчака, докато свършим… — На лицето му се изписа видимо притеснение.
— Лейди Воркосиган е напълно в течение.
— Освен това проявявам дълбок интерес — добави Корделия.
Докторът кимна малко объркано и тръгна напред. Корделия хвърли един изпълнен със съмнение поглед към подредените един до друг метални контейнери. Бяха шест на брой. След тях в отделението влезе един санитар, натоварен с апаратура, която очевидно принадлежеше на болничната педиатрия.