Baron De Montesquieu
ПРЕДИСЛОВИЕ
Ако сред безкрайното множество неща в тази книга се намери някое, което, противно на очакването ми, би могло да прозвучи оскърбително за някого, то не ще се намери нито едно, което да е казано със зла умисъл. По природа моят ум не е склонен към порицание. Платон1 е благодарял на небето, че се е родил във времето на Сократ2; а аз благославям небето, че е отредило да се родя във века на управлението, при което живея, и е пожелало да се повинувам на тези, които то ме е накарало да обичам.
Аз моля за една милост, макар да се боя, че ще ми бъде отказана: да не се съди за един двадесетгодишен труд от прочитането му набързо; да се одобрява или осъжда книгата изцяло, а не по отделни фрази в нея. Ако някой иска да открие намерението на автора, той ще го намери най-добре в замисъла на произведението му.
Аз започнах с изучаването на хората и се убедих, че сред безкрайното многообразие от закони и нрави те не са се ръководели единствено от фантазиите си.
Аз установих общи начала и видях, че частните случаи сякаш сами по себе си им се подчиняват, че историята на всеки народ е само следствие от тях и че всеки частен закон е свързан с друг или зависи от друг, по-общ закон.
Когато се обръщах към древността, се мъчех да доловя нейния дух, за да не се разберат като сходни случаите, които съществено се различават помежду си, и да не се пропускат различията между онези от тях, които изглеждат сходни.
Аз изведох своите принципи не от предразсъдъците си, а от природата на нещата.
Много истини тук ще се разкрият едва след като се види веригата, която ги свързва с други истини. Колкото повече читателят размишлява върху подробностите, толкова повече ще се убеждава във верността на общите положения. Що се отнася до самите подробности, не съм ги привел всички; защото кой би могъл да каже всичко, без да всее с това смъртна скука?
Тук не ще се намерят ония крайности, които, както изглежда, характеризират съвременните съчинения. При един по-широк поглед към нещата крайностите изчезват; те се проявяват обикновено кагато умът се съсредоточава в едната страна на предмета на изучаване, а оставя без внимание останалите.
Аз не пиша, за да осъждам това, което е установено в дадена страна, която и да е тя. Всеки народ ще намери тук основанията за своите порядки; и естественото заключение от тази книга ще бъде, че правото да предлагат каквито и да било промени на тия порядки имат само ония, които са родени с щастливата дарба да обхващат изведнъж, с погледа на гения, цялостното устройство на държавата.
Не е все едно дали един народ е просветен, или не. Предразсъдъците на управляващите водят началото си от предразсъдъците на народа. Във време на невежество хората не изпитват никакво съмнение, когато извършват дори най-големите злини; но във време на просвещение те треперят дори когато извършват най-великото благо. Те чувствуват старите злоупотреби, виждат и начина за избавянето от тях; но те виждат и новите злоупотреби, които идват заедно с премахването на старите. Те оставят да съществува злото, ако се страхуват от друго, по-голямо зло; те оставят да съществува доброто, ако се съмняват, че ще дойде друго, по-голямо добро. Човек разглежда отделните части само за да обхване цялото; той изучава всички причини, за да разбере всички следствия.
Ако можех да направя така, че всички хора да получат нови основания да обичат своите задължения, своя господар, своите закони; да се почувствуват по-щастливи във всяка страна, при всяко управление и на всеки пост, на който се намират, аз бих бил най-щастливият от смъртните.
Ако можех да направя така, че тези, които управляват, да увеличат познанията си за това, което са длъжни да предписват, а тези, които се повинуват, да намерят ново удовлетворение в повинувението си, аз бих се смятал за най-щастливия от смъртните.
Аз бих се смятал за най-щастливия от смъртните, ако можех да направя така, че хората да се излекуват от своите предразсъдъци. Предразсъдъци тук наричам не онова, което ни пречи да познаваме едни или други неща, а това, което ни пречи да познаваме себе си.
Именно стремейки се да просветим хората, можем да приложим на дело онази добродетел, която предполага любов към всички. Човекът — това гъвкаво същество, приспособяващо се в обществото към мненията и впечатленията на другите — е заедно с това способно да познае собствената си природа, когато му я покажат, и да загуби дори усещането си за нея, когато я скриват от него.
Аз много пъти започвах и много пъти изоставях това произведение; хиляди пъти хвърлях на вятъра изписаните листове; всеки ден чувствувах, че ръцете ми отмаляват; изследвах своя предмет без определен замисъл; не познавах нито правилата, нито изключенията; откривах истината само за да я загубя; но когато открих моите принципи, всичко, което търсех, се избистри в съзнанието ми и в продължение на двадесет години аз виждах как моят труд възниква, расте, развива се и завършва.