Поканата на разкаялия се грешник накарала очите на дядо поп да заблестят като очите на котарак, зърнал наблизо наденица. Сърцето му се разиграло от лакомия. И като забравил мигом укора си за Голчовия грях, той се провикнал великодушно:
— Как мога да те оставя сам с греха, бре чедо — че какъв божи служител ще съм аз тогава!… Ще дойда, може ли да не дойда, щом е такава работата; дори преди вечерята ще прочета и молитва, та господ съвсем да ти опрости прегрешението. А за отплата ти гледай да намериш още една даманджанка винце, че какво е само една дамаджана за цяло прасе — капка в морето! Може печеното прасенце да приседне на дядо ти поп!
— Ще намеря, отче попе, от стопанина на най-старото лозе в селото ще изпрося още една дамаджана, ама ти само ела, че откакто претрепах чуждото прасенце, стореният грях не ми дава мирка… — помолил за сетен път Голчо дядо поп да почете трапезата му и успокоен от обещанието на божия служител, че няма да го остави сам с греха, запрашил весело към сиромашката си къщурка.
Едва Голчо се изгубил зад първия завой на улицата, пред дядо поп застанал Сиромах Анго от близкото до Голтупан селце Гладни дол, което се числяло също към неговата енория. Беднякът на свой ред му разказал, че преди няколко дни, като скитал на лов из Болярската гора, късметът му изведнъж провървял и ударил една сърна. Три дни държали у дома си сърната на-кисната в оцет и отвара от дъхави билки. Месото й от това станало крехко като месото на петровско пиле и днес двамата с жената му били решили да задушат сърната, па да поканят и те като другите неколцина по-лични люде в селото дядо поп на гощавка у тях…
— Затуй дойдох при тебе, отче попе — да те поканя да почетеш тази вечер софрата ни, че кой знае кога други път ще смогна да сложа на трапезата си пак нещо за пред хората!… — завършил разказа си Сиромах Анго.
Като чул, че го канят на втора гощавка за същата вечер, лакомникът се изпотил три пъти.
Какво да стори, майко мила, как да подреди работата, та хем печеното прасенце на Голчо да не пропусне, хем от задушената сърна на Сиромах Анго от Гладни дол богато да си похапне!…
Мислил, кроил, плувнал вир-вода в пот, накрая решил първен да иде в Гладни дол при Сиромах Анго и да излапа там набързо задушената му сърна, а сетне на връщане да се отбие при Голчо в Голтупан — да си дояде при него от печеното му прасенце.
— Па да не оставиш трапезата без винце, чедо, че задушеният дивеч попива виното, както засъхналата земя гълта дъждеца по Гергьовден! — изпроводил дядо поп след щастливото решение и Сиромах Анго с поръката да набави за гощавката повечко винце, па се прибрал в къщи с грейнало като месечника от радост лице.
Когато останал сам, пред очите му започнали да се редуват ту печеното прасенце на Голчо със зачервената като кората на самун кожичка, ту задушените бутчета на убитата от Сиромах Анго сърна, плувнали в маранята на ароматна пара. И каквото да захващал този ден, нищо не му споряло. Само си подсвирквал като кос, когото са поканили на гроздобер, и час по час току изтичвал до портите да погледне не идва ли вече да го вземе Сиромах Анго.
Едва дочакал залеза.
А като мръкнало, Сиромах Анго наистина тутакси застанал смирено за втори път тоя ден пред попските порти, дето от цял час го чакал приготвен за гощавката дядо поп. Но когато стигнали до мегдана на Голтупан, изневиделица пред тях се появил Голчо. Той препречил пътя на двамата забързани към Гладни дол пътници и се обърнал към попа:
— Къде те е „повел по туй никое време Анго, отче попе?
— Ами поканил съм дядо поп у дома на гощавка, Голчо! — отвърнал вместо попа засмян до уши Сиромах Анго. — Провървя ми, братко, късмета в лова, ударих в Болярската гора една сърна, па рекох и аз като другите хора да събера на софрата си по-лични люде… А без дядо поп тая работа не върви — нали по-личен човек от него в нашия край няма!
При тези думи Голчо настръхнал. Сетне тупнал люто с крак и викнал така гръмогласно, че събрал на мегдана половината село:
— Само туй нещо няма да го бъде, Анго!… Аз от тъмни зори пръв съм поканил дядо поп да ми гостува тази вечер и сега никому не го давам. Чуваш ли, човече — ни-кому!
И докато попът да се усети, беднякът от Голтупан се вкопчил с две ръце за десницата му, па го задърпал като заинатило се на мост магаре с все сила към дома си. След него и Сиромах Анго запретнал ръкави — щом видял, че за едното чудо Голчо ще му измъкне изпод носа госта, той тутакси хванал другата ръка на дядо поп и още по-настървено, още по-припряно го затеглил към Гладни дол.