— Брей, какво направих аз!… Как сега ще отида при владиката само с една печена кокошка!
Но щом полял сладкия си обед с ледената водица на чешмата, сърцето му начаса се изпълнило с кураж. Й като си рекъл: „Мечка страх, мене не!“ — яхнал Марко Дългоухи и препуснал отново с кривнат калпак към белия дворец на владиката…
Дядо владика поел кошницата с останалата печена кокошка от ръцете на Голчо, ухилен до уши. И докато снемал месалчето, все разпитвал благо-благо сиромаха за дечицата му, за жената, за берекета тая година на село… Ала щом извадил писмото на дядо поп и го прочел, благата му реч тутакси секнала. Веждите му се навъсили, мишите му очички изпод тях се забили като игли в сините очи на Голчо и разтрепераните му от негодувание устни изсъскали с леден глас:
— Каква е тази работа, бре гольо, дядо поп тука ми пише, че е изпратил по тебе две кокошки?
— Е, две изпрати човекът… — подсмъркнал в отговор Голчо.
— Къде е тогава втората кокошка? — почервенял от гняв владиката и малките му миши очички засвяткали страшно.
— Ами ето я, в кошницата е…
— Но нали дядо поп ми е изпратил две кокошки?
— Е, две…
— А къде е втората?
— Нали я виждаш, отче владико, в кошницата си седи!
Така през цялото време на разпита, колкото пъти владиката посочвал писмото на дядо поп и казвал на сиромаха, че оня му е изпратил две печени кокошки, толкова пъти Голчо чистосърдечно признавал:
— Е, две кокошки изпрати човекът!
И всякога, когато владиката, почервенял като попарен рак от гняв, искал да научи къде е изчезнала втората кокошка, Голчо все сочел упорито с пръст към оцелялата птица в кошницата и твърдял едно и също:
— Ами нали я виждаш, отче владико, в кошницата е!
Накрая владиката не изтраял. Написал на дядо поп от Голтупан какво е получил от пратеника му, заклел сиромаха с девет люти клетви да предаде непременно писмото на попа и заповядал на слугите си да го изхвърлят колкото може по-бързо от двореца…
— Викай „ура“, Марко, при владиката отървахме гърбината без бой… — похвалил се Голчо на куцото си магаре веднага щом стигнал здрав и читав до него. — Затуй карай сега по-скоро за Голтупан, докато брадатият дявол не се е разкандардисал, че ме е изпуснал да си вървя тъй евтино, па мина ли без пердах и при дядо поп, довечера ще те нагостя, братко, с цяло кринче ръжена слама!
Зарадван от сполуката на стопанина си и трогнат от щедрото му обещание, Марко Дългоухи надул могъщото с; гърло и изревал три пъти гръмогласно за сбогом точно срещу прозореца на владиката. Сетне опънал врат и препуснал с все сила към Голтупан…
Нетърпелив да зърне час по-скоро пратеника си с вести от владишката престолнина, дядо поп посрещнал Голчо и Марко далече пред селото. И преди още сиромахът да слезе от магарето си, започнал да го разпитва:
— Хайде, чедо, разкажи ми веднага как е дядо владика, предаде ли му кошницата с печените ми кокошчици, много ли се зарадва светиня му на подаръчеца, дето го изпроводих по тебе?
— В туй писмо владиката ти е писал всичко, отче попе… — смънкал с пресипнал глас Голчо и му подал владишкото писмо.
Оня веднага разкъсал плика, извадил с разтреперани от вълнение ръце писмото, прекръстил се три пъти и забил очи в него. Миг след туй вратните му жили се издули като въжета, брадата му щръкнала заплашително срещу сиромах Голча и от раззинатото му гърло изхвръкнал грозен вик:
— Какво си направил ти, бре грешнико!… Нали ти дадох да отнесеш на дядо владика две печени кокошки?
— Което е право, право си е — две кокошки ми даде, отче попе… — не отрекъл Голчо.
— Защо тогава владиката ми пише, че в кошницата имало само една кокошка?
— Ами една беше, не лъже човекът… — признал пак Голчо.
— Къде тогава си дянал втората кокошка, непрокопсанико?
— Дадох я цяла-целеничка на дядо владика ведно с кошницата, отче попе…
— Но виж, бре човече, дядо владика ми пише в писмото си черно на бяло, че ти си му занесъл само една кокошка! — едва не заплакал от мъка дядо поп.
— Така де, право си е, че му занесох една, казал ли съм, че са две!… — сопнал се Голчо като праведник, когото са обвинили в лъжа.
— Кажи тогава къде си потулил втората кокошка, грешнико! — кипнал отново дядо поп.