Джеръм К. Джеръм
За изключителното значение, което придаваме на нещата, които възнамеряваме да направим
Помня много неща, включително и такива, които се отнасят към далечното минало. Разбира се, аз не се надявам, че и ти, любезни читателю, едва навлязъл в цветущата възраст — възрастта, която безгрижната младеж нарича „средна“, — ще си спомниш заедно с мен за времето, когато се проявяваше много голям интерес към списанието „Майстор-любител“. Неговата цел беше благородна. То се стремеше да проповядва високата идея за независимост, да разпространява прекрасното учение за самопомощта. В една глава се разясняваше на читателя как кутиите от австралийски месни консерви могат да се превърнат в саксии за цветя; в друга — как от качето от масло можело да се направи въртяща се табуретка за рояла; в трета — как да се използуват стари картонени кутии за шапки за изработване на жалузи — принципът на цялата система се свеждаше до това да направиш каквото пожелаеш от предмети, непредназначени и възможно най-неподходящи за целта.
Много добре помня, че цели две страници бяха посветени на възхвалата на подставките за чадъри, направени от стари газови тръби. Не мога да си представя по-неподходящ предмет за окачване на шапки и чадъри от газовата тръба, но съм сигурен, че ако такъв предмет съществува, то авторът на статията непременно би помислил за него и би го препоръчал на читателите си.
От тапи за джинджифилова бира можело да се направят рамки за картини. Събирате тапи, намирате картина и работата е готова. А що се отнася до количеството джинджифилова бира, което трябва да се изпие, преди да се пристъпи към измайсторяването на всяка рамка, и до въздействието, което оказва тази напитка върху физическото, психическото и моралното състояние на майстора — всичко това никак не интересуваше списанието. Според моите изчисления за картина от среден размер биха отишли шестнайсет дузини бутилки. Никой ие е изяснил още дали след изпиването на шестнайсет дузини бутилки у човека ще остане някакво желание да прави рамка за картина и дали изобщо няма да престане да му се харесва самата картина. Но това, разбира се, е второстепенен въпрос.
Един мой познат — млад човек, син на градинаря на моята сестра, както би се изразил Олендорф (Олендорф — автор на популярен на времето учебник по английски език. — Б. пр.) — успя да се справи с необходимото количество джинджифилова бира, за да сложи в рамка своя дядо, но резултатът никак не беше удовлетворителен. Не остана доволна дори жената на градинаря.
— Какви са тия тапи около татко? — бе първият й въпрос.
— Нима не виждаш — отговори леко възмутен синът, — че това е рамка?
— Но защо от тапи?
— Защото в списанието пише тапи.
Думите му обаче не направиха никакво впечатление на почтената женица.
— Сега това не прилича и на татко — каза с въздишка тя.
Първородният й син бе обзет от негодувание — кой от нас обича критиката!
— А на какво прилича според тебе?
— Не знам. Според мен не прилича на нищо друго освен на тапи.
Жената беше напълно права. Възможно е някои направления в живописта да печелят от подобно обрамчване. Със собствените си очи съм виждал покана за погребение, на която рамчицата от тапи придаваше почти весел вид. Неудобството е само в това, че рамката от този вид почти поглъща онова, което се поставя в нея. Това бяха принудени да признаят най-честните и нелишени от вкус майстори на рамки от тапи.
— Да, грозно е на вид — каза ми един от тях, когато, застанали в средата на стаята, разглеждахме неговото произведение. — Приятно е обаче да съзнаваш, че си го направил със собствените си ръце.
Забелязал съм, че подобно съображение ни примирява не само с рамките от тапи, но и с много други неща.
Друг мой познат, също млад човек — трябва да кажа, че от съветите и инструкциите на „Майстор-любител“ се ползуваха главно младежите, защото с годините човек постепенно изгубва смелостта и усърдието си, — направи по указанията на „Майстор-любител“ стол-люлка от две бирени бъчви. От практическа гледна точка това беше лоша люлка. Тя се люлееше твърде силно и в твърде много посоки едновременно. Мисля, че човек, седнал в стол-люлка, не би желал да се люлее непрекъснато. Идва момент, когато решава: „Е, стига толкова, сега трябва да поседя спокойно, за да не ми се случи нещо лошо.“ Това беше обаче една от онези люлки, които крият опасност за човечеството и вредят сами на себе си. Тя беше убедена, че нейното предназначение е да се люлее и че губи времето си напразно, ако не се люлее. Започнеше ли да се движи, нищо не можеше да я спре — и никога нищо не я спираше, докато не прекатурне и захлупи седналия в нея човек. Единствено това можеше да я отрезви.