Веднъж отидох на гости. Въведоха ме в приемната и известно време останах сам. Столът-люлка подканящо ми кимна. Не предполагах, че е произведение на любител. Бях млад тогава, вярвах в хората и си въобразявах, че ако понякога се залавят за някоя работа, без да имат знания и опит, то едва ли все пак би се намерил глупак, който да вземе да си прави опити с производство на люлки.
Лекомислено и безгрижно седнах в люлката. Пред очите ми веднага се мярна таванът. Инстинктивно се наклоних напред. За миг в рамката на прозореца се появиха гористи хълмове, полетяха нагоре и изчезнаха. Килимът се завъртя и аз видях собствените си обувки да се отдалечават под мен със скорост двеста мили в час. Направих отчаяно усилие да ги върна, но очевидно се престарах. Изведнъж видях цялата стая — четирите стени, тавана и пода едновременно. Това беше нещо като видение. Пианото се преобърна и обувките ми, с подметките нагоре, отново профучаха — този път над главата ми. Никога не ми се беше случвало да виждам как собствените ми обувки сами изпълват цялото пространство. Веднага ги загубих пак и спрях с глава идващия насреща ми килим. В същия миг нещо ме удари силно в кръста. Като се опомних от болката, предположих, че врагът, който ми бе нанесъл удара, е люлката. Разследването потвърди това предположение. За щастие бях все още сам в приемната и след малко успях да поздравя домакинята спокойно и с достойнство. Не й казах нито дума за стола-люлка. Трябва честно да си призная, че предвкусвах удоволствието, което би ми доставило идването на друг гост и нарочно поставих люлката на най-видното и удобно място, за да наблюдавам как той ще се запознае с нейните особености. Сигурно би ми стигнала издръжливост да си мълча, но непрекъснато да се съгласявам и да казвам „да“ на домакинята, когато тя започна да хвали люлката, бе вън от силите ми. Бях твърде изнервен от всичко, което изтърпях.
— Уили я направи сам — съобщи любещата майка. — Нали е изработена доста сръчно?
— Сръчно, разбира се, — отговорих аз, — напълно съм съгласен с вас.
— При това я измайстори от стари бирени бъчви — продължи тя с нескривана гордост.
Колкото и да се опитвах да я сдържам, злобата ми все повече растеше.
— Нима? — казах аз. — Мисля, че той би могъл да им намери по-сполучливо приложение.
— Какво например? — попита тя.
— Ами всякакво! — ядосано забелязах аз. — Би могъл отново да ги напълни с бира.
Домакинята ме погледна учудено. Чувствувах, че изказването ми се нуждае от изяснение.
— Този стол — започнах предпазливо — има несъвършена конструкция. Плазовете са прекалено малки и прекалено извити; освен това, ако сте забелязали, единият е по-висок от другия, но е по-малък в диаметър; гърбът е разположен под много тъп ъгъл. Когато седнеш в стола, центърът на тежестта …
Домакинята ме прекъсна.
— Вие сте сядали вече в люлката! — досети се тя.
— Съвсем за малко — уверих я аз.
Тя изведнаж смени тона и започна да се оправдава:
— Съжалявам много, но на вид тя е толкова хубава.
— На вид, да — съгласих се аз, — и в това се е проявила сръчността на вашия скъп син. Привлекателният й вид приспива всички подозрения. Ако се използува разумно, такава люлка може да свърши полезна работа. Ние имаме общи познати — не им казвам имената, но вие знаете за кои става дума, — надути, самодоволни, високомерни хора, които могат да получат добър урок чрез този люлеещ се стол. На мястото на Уили, аз бих замаскирал устройството му с някаква художествена драпировка, бих сложил за примамка две-три възглавнички и по такъв начин бих получил възможността да внедрявам у хората скромност и да изкоренявам самонадеяността. Убеден съм, че след като се измъкне от тази люлка, никой не би се чувствувал така важен, както преди. Произведението на вашето мило момче може да изпълнява ролята на автоматично действуващ апарат, който локазва колко е преходно земното величие. Като средство за нравствено въздействие, тази люлка само доказва, че няма лошо без добро.
Домакинята се усмихна леко — страхувам се, че го направи само от учтивост.
— Струва ми се, че сте прекалено строг — каза тя. — Ако се вземе под внимание обстоятелството, че момчето за първи път се захваща с такава работа, че няма нито знания, нито опит, би трябвало да се признае наистина, че изделието му не е чак толкова лошо.
Бях принуден да се съглася с подобна гледна точка. Не ми се искаше да продължа да я убеждавам, че младите хора трябва да придобият преди всичко знание и опит и след това да со захващат с някоя трудна работа, защото тази теория никак не е популярна у нас.