И все пак сред тези шумни успехи, кажи ми, Том или Дик, кажи ми, стари приятелю, не се ли прокрадва в сърцето ти желанието да измъкнеш от миналото старите каси за яйца, да наредиш пак с тях бедняшките стаи в Кемдън Таун и там отново да си върнеш нашата младост, нашата любов и нашата вяра?
Един съвсем пресен случай ми напомни отново тези неща. Бях отишъл за първи път на гости у мой приятел, актьор, който ме беше поканил в квартирата си, където живее със стария си баща. Мислех си, че поголовното увлечение по саморъчно направени мебели е преминало отдавна, но какво беше учудването ми, когато открих, че този дом е почти изцяло обзаведен с амбалажни кутии, качета за масло и каси за яйца! Приятелят ми печелеше не по-малко от двайсет фунта седмично, но както сам ми обясни, изработването на тия чудовища било хоби на стария му баща, който се гордеел с тях, като че ли са експонати от Южнокенсингтънския музей. (Южнокенсингтънски музей — музей на приложните изкуства в Лондон. — Б. пр.)
Той ме заведе в салона, за да ми покаже поредния урод — една нова библиотека. Човек трудно може да си представи по какъв друг начин би могла повече да се обезобрази стаята, която, общо взето, бе приятно наредена. Новият шкаф беше направен не от друго, а от няколко каси за яйца — именно каси за яйца, както ми поясни и моят приятел, макар че пояснението беше съвсем излишно. Всеки би могъл да се убеди от пръв поглед, че това са каси за яйца, при това лошо направени каси за яйца, каси за яйца, които бяха истински позор за фирмата-производителка, каси за яйца, които не бяха достойни дори за самите жалки яйца, струващи по шилинг дузината.
Изкачихме се с домакина в спалнята му. Той отвори вратата така, сякаш влизахме в музей за антични камеи.
— Всичко, което виждаш тук — предупреди той още от прага, — всичко без изключение е направил старият със собствените си ръце.
Влязохме вътре и той ми посочи гардероба.
— Аз ще го прикрепям — каза той, — а ти отваряй полека вратичката. Струва ми се, че тук подът не е съвсем равен и гардеробът леко се клати.
Въпреки взетите мерки гардеробът се олюля, но като му угаждахме и се приспособявахме към характера му, ние постигнахме целта си без неприятни произшествия. В гардероба имаше много малко костюми и това ме учуди, защото приятелят ми обичаше да се облича хубаво.
— Нали разбираш — обясни той, — старая се да минавам без него. Не съм много сръчен и ако ми се случи да бързам, току-виж, съм го обърнал отгоре си.
Това беше съвсем допустимо.
Попитах го как се справя с положението.
— Обикновено се обличам в банята — отговори ми той. — Там държа почти всичките си дрехи. Разбира се, старият нищо не подозира.
Показа ми скрина. Едно от чекмеджетата беше изтеглено наполовина.
— Трябва да стои отворено — каза домакинът. — В него държа всичко необходимо. Чекмеджетата не се затварят добре, по-точно — затварят се много добре, но след това не можеш вече да ги отвориш. Мисля, че е от влагата. През лятото сигурно ще ги отварям и затварям без усилие.
Приятелят ми беше голям оптимист.
Истинският шедьовър в спалнята обаче беше умивалникът.
— А какво ще кажеш за това нещо? — възкликна тържествуващо домакинът. — Отгоре изглежда съвсем като мраморен …
Повече обяснения не можа да ми даде. В увлечението си беше докоснал умивалника и той естествено се катурна. Инстинктивно успях да хвана каната заедно с онова, което тя съдържаше. Тасчето се търкулна като колело, но всичко мина благополучно. Пострадахме само аз и сапуниерката.
Не намерих сили да кажа нещо похвално за умивалника — бях доста мокър.
— А как се миеш? — попитах го аз, когато с общи усилия успяхме да закрепим отново коварната вещ.
Лицето му изведнъж придоби изражение на заговорник, който се кани да издаде тайната. Той огледа гузно стаята, след това се приближи на пръсти до леглото и отвори долапа, който беше скрит зад него. Вътре имаше леген и малко канче.
— Само не казвай на стария — помоли ме той. — Крия тези неща тук, а когато се мия, ги слагам направо на пода.
Това е най-хубавото, което е останало в съзнанието ми от касите за яйца — образът на сина, който мами баща си, като тайно се мие зад кревата и при всеки звук от стъпки трепери от страх да не би „старият“ да се появи на вратата.