Всъщност аз си спомних за „Майстор-любител“ и за неговите наставления не за да говоря за тия неща. Моето намерение беше само да разкажа за едно малко момче, което проявяваше изключителна дарба да върши ненужна работа. Искам да разкажа неговата история, защото в нея, както във всеки правдив разказ, има поука, а разказът без поука аз считам просто за глупава литература, подобна на пътека, която никъде не води и служи само за разходка на болните. Това момче веднъж разглобило на части скъп часовник, който се навивал един път в седмицата, и направило от него параходче. Наистина, когато играчката била готова, тя имала съвсем смътна прилика с параход, но като се имат пред вид всички трудности — непригодността на часовниковия механизъм за конструиране на параход, както и необходимостта работата да се свърши бързо, преди да са попречили консервативно настроените и лишени от научен ентусиазъм хора, — параходът не бил чак толкова лош. Момчето лесно превръщало дъската за гладене — стига да не се забележело много бързо изчезването й — и няколко дузини шишове за печене на месо в удобна клетка за зайци. От чадър и газова горелка то правело пушка — не с точния прицел на пушките „Мартини-Хенри“, разбира се, но много по-безпощадна. То можело да построи фонтан в градината, използувайки за тази цел половината маркуч за поливане, медния котел за варене на мляко от маслобойната и няколко украшения за камина от дрезденски порцелан. От кухненските маси момчето изработвало библиотечни лавици, а от кринолините — арбалети. То така майсторски преграждало ручея, че водата заливала игрището за крокет. Знаело как да направи червена боя, как да получи кислород и много други полезни да ги имаше у дома си неща. Освен всичко това то се научило да приготвя фойерверки и с цената на няколко незначителни експлозии достигнало в тая област високо майсторство. Ако едно момче добре играе крокет, то се харесва. Ако се бие добре, събужда уважение към себе си. Ако съумее да оскърби сполучливо учителя, то печели любовта на всички. Но ако едно момче умее да прави фойерверки, него го почитат като някакво висше същество.
Наближавал 5 ноември (Традиционен английски празник в чест на разкриването на „Барутният заговор“ (1605 година). Чествува се с факелно шествие и фойерверки. — Б. пр.) и момчето, след като получило съгласието на любещата го майка, решило да покаже на целия свят на какво е способно. Цели две седмици преди вечерта, за която били поканени много приятели, роднини и училищни другари, килерът се превърнал в работилница за приготвяне на фойерверки. Прислужничките минавали разтреперани край стаята, страхувайки се за живота си. Като съдели по миризмата, те лесно стигали до убеждението, че самият сатана е наел къщата за филиал на ада, тъй като основното му помещение се е препълнило. На четвърти вечерта всичко било готово и няколко образеца били изпробвани, за да се избегне каквато и да е засечка по време на празника. Всичко излязло безупречно. Ракетите се издигали към небето и се спускали надолу като падащи звезди, фойерверките пръскали в тъмнината горящи кълба, огнените кълба искрели и се въртели, кучешките бомбички трещели, фишеците свистели. Тази нощ малкият си легнал щастлив и горд и сънувал славата. Стои той в сиянието на фойерверките и огромната тълпа го приветствува. Роднините му, повечето от които — той знае това — го смятат за глупака на фамилията, сега са свидетели на тържеството му. Тук е и Дики Боулз, който винаги му се подиграва, че не умее да хвърля добре камъни. Присъствува и момичето от хлебарницата, възхитено от неговия ум и изобретателност.
Най-сетне тържественият ден настъпил. Дошли и гостите и седнали навън, загърнати с шалове и наметки. Вуйчовци и лели, братовчеди и братовчедки, големи и малки момчета, големи и малки момичета, а също и, както пишат в театралните афиши, „селяни и слуги“ — общо около четиридесет души седели в очакване.
Фойерверките обаче отказвали да действуват. Не мога да ви обясня защо и никой не успял да го обясни. Сякаш законите на природата не важели тази вечер. Ракетите падали веднага и гаснели. Никакви човешки сили не били в състояние да накарат фишеците да се възпламенят. Кучешките бомбички пуквали веднъж и се търкулвали немощно. Пламъкът на огнените колела напомнял блещукането на светулки. Огнените змейове не изглеждали по-пъргави от костенурки. От цялата сложна панорама „кораб в морето“ се показали само мачтата и капитанът и всичко изчезнало. Излезли сполучливи само някакви си един или два номера от програмата — колкото да подчертаят още повече глупостта на целия замисъл. Малките момичета се подсмивали, малките момчета пускали шеги, лелите и братовчедките се възхищавали, вуйчовците питали дали програмата е свършила и говорели за вечерята и за разписанието на влаковете, „селяните и слугите“ се разотишли със смях, снизходителната майка повтаряла: „Е, нищо“ и разказвала колко сполучливо е излязло всичко предишната вечер, а даровитото момче избягало в стаята си, за да потърси утеха в сълзите.