По-късно, когато всички вече били забравили за него, то тайно се промъкнало в градината. Седнало сред руините на своите мечти и се опитало да си обясни защо е претърпяло такава несполука. Като продължавало да разсъждава безуспешно по това, момчето извадило от джоба си кибрит, запалило клечка и я поднесло към обгорения край на ракетата, която четири часа преди това напразно се опитвало да пусне. За миг тя затляла, после със свистене полетяла към небето и се разпръснала на стотици искри. То започнало да изпробва ракета след ракета и всички действували великолепно. Запалило отново и „панорамата“. Всичките й елементи, с изключение на капитана и една мачта, постепенно изникнали от мрака и в огненото сияние се разкрила цялата картина. Искрите падали върху купищата огнени колела и ракети, които преди упорито отказвали да горят и били захвърлени като негодни. Сега те, макар и покрити от нощна слана, внезапно започнали да горят и напомняли внушителното изригване на вулкан. Момчето стояло пред това величествено зрелище и единствената му утеха било топлото ръкостискане на майка му.
Тогава случилото се все още му изглеждало необяснима загадка, но по-късно, когато опознало живота по-добре, то разбрало, че това е било само едно от проявленията на необяснимия закон, който управлява човешките работи и който гласи: пред хората твоят фойерверк не може да заблести.
Най-остроумните реплики ни идват на ум, след като вече сме затворили вратата и вървим сами по улицата или, както казват французите, слизаме по стълбата. Тостът, който е звучал чудесно, когато сме го репетирали пред огледалото, излиза крайно бездарен при звъна на чашите. Бурният словесен поток, с който сме се готвили да излеем пред нея цялата си страст, се превръща в несвързан глуповат брътвеж и предизвиква — не бива да я корим — само смеха й.
Много бих искал, любезни читателю, да те запозная с разказите, които имам намерение да напиша. Естествено ти съдиш за мен по онези, които вече си прочел — да речем, по този например, — но това е несправедливо. Бих желал да ме преценяваш именно по разказите, които не съм написал, но се каня да напиша някога. Те са толкова хубави, че когато ги четеш, ти ще се смееш и ще плачеш заедно с мен.
Тези разкази идват при мен неканени и искат да ги напиша, но щом грабна перото, изчезват. Те сякаш се боят от публичността, сякаш ми говорят: „Ти само ще ни четеш, но не бива да ни пишеш, защото ние сме твърде неподправени, твърде правдиви. Ние сме като мислите, които ти не умееш да изразиш с думи. Някога, когато опознаеш по-добре живота, може би ще ни напишеш.“
Ако можех да напиша критическа студия за себе си, редом с ненаписаните разкази бих поставил и разказите, започнати, но недовършени от мен, без сам да зная защо. Те са хубави разкази — или поне по-голямата част от тях, — много по-хубави са от завършените. Ако ти искаш, любезни читателю, някой път аз ще ти разкажа началото на един или два от тях и ти сам ще можеш да ги прецениш. Колкото и да е странно, въпреки че винаги съм се считал за практичен и здравомислещ човек, когато се ровя из чекмеджета, където лежат бедните останки на тия мъртвородени деца на моето въображение, виждам, че сред тях има доста разкази за призраци. И си мисля, че всъщност на всички ни се иска да вярваме в призраци. Та нали така светът става далеч по-интересен за нас, наследниците на всички векове. Година след година науката, въоръжена с метла и парцал, смъква изядени от молци гоблени, разбива врати на заключени стаи, осветява потайни стълби, разчиства подземни тъмници, изследва скрити проходи и навсякъде намира само прах. Светът — този стар замък с отекващи от стъпките сводове, който ни се е струвал тъй тайнствен в детството — постепенно загубва своето очарование. Кралят вече не спи в планинската пещера. Хората са прокарали тунел през неговата спалня. Разрошили сме брадата му с кирката си. Изгонили сме боговете от Олимп. В горичката, залята от лунна светлина, пътниците не очакват, тръпнещи от страх или надежда, да срещнат Афродита, сияеща с пагубната си прелест. Не чукът на Тор ражда ехото сред скалистите върхове — гърми влакът с екскурзианти. Ние очистихме горите от феите, измъкнахме нимфите от моретата. Напускат ни даже и призраците, прогонени от научното дружество на психолозите.