Дали не си позволи прекалено много? Ами ако той се обиди? Не, няма. Хранителните продукти нямат свой език. И маслото едва ли е символ на женска нескромност.
Този ден тя дълго разсъждаваше за тези неща. Представяше си как той ще реагира, когато открие нейната невинна измама.
Ето, оставя настрани четките и палитрата. На статива стои картината му с безупречна перспектива. Той се готви да хапне на обед сух хляб и водица. Започва да реже хляба на филии и… а!
Госпожица Марта се изчерви. Ще се досети ли той коя ръка е сложила маслото? И дали…
Камбанката над вратата дрънна силно. Изтрополиха шумно нечии стъпки. Госпожица Марта притича от задната стая. Пред тезгяха стояха двама мъже. Единият — някакъв млад човек с лула, когото виждаше за първи път. Вторият — нейният художник.
Цял почервенял, с килната на тила шапка, рошав, той стисна юмруци и взе да ги размахва под носа на госпожица Марта. На госпожица Марта.
— Думкопф! — разкрещя се той, а после: — Таузендонфер! — или нещо от този род.
Младият човек се опита да го придърпа към изхода.
— Няма да ходи — озъби се онзи, — докато не казва на нея всичко.
Под юмруците му тезгяха се превърна в тъпан.
— Вие провалили мене! — закрещя отново той, а очите му хвърляха мълнии иззад очилата. — Аз каже на всички, всичко. Вие нахална дърта котка!
Госпожица Марта се подпря изнемощяла на рафта и сложи ръка на копринената си блузка — тази на сините капки. Младият човек хвана другия за яката.
— Хайде — подкани го той. — Каза, каквото имаше да казваш. — Той измъкна разярения си приятел на улицата, след което се върна.
— Мисля, че трябва да ви обясня, мадам, защо стана този скандал — каза той. — Този човек, Блумбергер, е чертожник.
Двамата работим в едно архитектурно ателие. Три месеца не е подвил крак, потеше се върху конкурсния проект за нова община. Вчера го завърши и изчерта проекта с туш. Сигурно знаете, че всеки чертеж се изработва първо с молив, а после моливът се изтрива с хляб, но не пресен. Хлябът върши по-добра работа от гумата. Блумбергер купуваше хляб от вас. Хубаво, но днес… Разбирате, нали, мадам, с вашето масло… С една дума, чертежът на Блумбергер сега не става за друго освен за сандвичи.
Госпожица Марта си влезе в задната стая. Там тя свали копринената блузка — тази на сините капки, и надяна предишната с цвят на амбалажна хартия. Сетне запрати през прозореца в боклукчийската кофа бурканчето, в което държеше сместа от дюлени семки и боракс.