Паула Лайт
За кого бие камбаната?
Още като ученичка съм си мислила, че не случайно децата се призовават в класните стаи с камбанка. Прекрасна традиция. Може би, тя ни подсказва, че училището, подобно на черквата и библиотеката, е храм, в който трябва да влизаме смирени, със свалени шапки и пречистени души. „…Народността не пада, там дето знанието живей“. През векове на мрак школото, не по-малко от църковния храм е съхранило нашето българско самосъзнание.
За жалост, през последното десетилетие образованието също е в кома. Расте броят на неграмотните. А не е ли невежеството склад, от който излизат българските престъпници и социални отломки? А тия, които на хартия се ограмотяват, често знаят по-малко, мислят по-малко и се трудят по-малко от своите връстници преди десет-петнадесет години. Не мисля, че са виновни децата, нито учителите. Виновна е безобразната политика на съзнателно потъпкване на просветата от страна на държавата. Проблемите са толкова много и така оплетени и тежки, че би ми трябвало пространството за една повест, за да засегна всички наболели въпроси. Това е като лавина. Започва наглед тихо и безобидно. Няколко снежинки се плъзват леко, после — няколко малки късчета сняг, а накрая — изведнъж маси и маси, които затрупват, задушават и убиват. Лавината, която би могла да погребе нашата просвета, вече е тръгнала.
Един болен въпрос е ужасният хаос при издаването на учебници. При конкурси печелят тлъстите комисионни или „нашите хора“ и до децата далеч не стига най-добрият продукт. Много неприятно обстоятелство е и това, че в различните училища се работи по различни учебници. Нали накрая изпитите са едни? Да не говорим за цената на тези „шедьоври“. От това, което са ми споделяли огорчени и измъчени родители, разбрах, че повече от 60% от децата трудно могат да си закупят учебници дори и на старо или някакви тетрадки. Сигурно не биха могли да си позволят и плоча с калем, та поне да се приравнят с килийния етап в образованието ни. И мислите ли, че на властите им пука? Учебниците също са обложени с ДДС. Ако, поради липса на средства, ученикът не може да отиде на училище, глобяват родителя или му отнемат социалните помощи. Наказание за бедност! А какво е качеството на образованието, придобито с тия скъпоструващи помагала и материали? Не знам, но едно познато хлапе, умно дете, неотдавна ме осветли със сериозен глас, че „Под игото“ е трилър, а в България не е имало турско робство, а османско присъствие. Повечето от вас са слушали журналистически анкети сред кандидат студенти и ме разбират за какво става дума. Младежите не знаят елементарни неща.
Не съм в позиция да давам обективна преценка за нивото на познание и за състоянието на учебната програма във всяка област, но мога да сторя това поне в сферата на българския език и литературата. Самата аз съм била някога учителка по този учебен предмет.
Важно е да се изучават творби, които ще поддържат жив духовния интерес у младите детски умове. Често в програмите влизат материали, които са архаични и досадни за децата. А вкусът към доброто словесно изкуство се изгражда именно в училищна възраст. Успееш ли да възпламениш човека тогава, правиш го поне добър читател за цял живот. Правиш го също добър човек, защото високата култура ражда чувствителност, разбиране на другите и толерантност. Бих желала да виждам в учебниците повече творби на Йордан Радичков, Николай Хайтов, Христо Фотев, а също — бисери на световната детска и младежка литература като „Повелителят на мухите“ на У. Голдинг, „Спасителят в ръжта“ на Селинджър или „Джонатан Ливингстън — Чайката“ на Ричард Бах. Тези крехки филизи, които един ден ще поемат от нас бремето на всяка обществена отговорност, трябва да се учат на мъдрост, любов, свободолюбие, достойнство и отговорност. Ако възпитаваме нискочели и тъпоумни роби, горко на България!
Социализмът ни научи на банални формули и идеологеми, на тъпи лозунги без мисъл и страст, на стериотипност. Горко на образованието, ако учителите искат наизустяване на философски и естетически отговори, безмозъчно зубрене и послушание и подкастрят без капка жал всяка свежа, нестандартна и оригинална мисъл! В „1984“ Оруел говори за така наречената „паткореч“. Това е ситуация, при която човек може да говори с часове сиви и общоприети формули, като в речта му участва само ларингса, а не и мисълта. Ето такава практика не бива да се култивира в никакъв случай!
Спомням си един странен учебен час като учителка, през който преподавах „Антигона“ на Софокъл. Отначало казах на учениците сериозно: „В драматичния конфликт между Антигона и Креон е права Антигона, защото моралният дълг, любовта и предаността са по-значими от писаните правила и закони“. След това, не по-малко сериозно, продължих: „Не, всъщност, прав е Креон, защото, ако в една държава всеки започне да нарушава правилата и законите с оправданието, че го прави в името на по-висши ценности, всичко ще се разпадне и ще настъпи кървав хаос.“