Ето как се пръкват идеи като тази, че баташкото клане било едва ли не синоним на малко по-разпалени преговори на башибузушките орди с християните. Срамота!
Руините на миналата ни слава ронят сълзи от прах. Костите на мъртвите крещят от болка. Мадарският конник печално е навел главата си…
Кажете, как да възпитаме младите в родолюбие, когато журналисти и депутати в нашата чиста и свята република наричат политика Симеон Борисов Сакскобурготски „Ваше Величество“ или „царят“?! Обличаме неукрепналите им плещи в лакейски ливреи, вместо да помогнем да им поникнат криле.
Една хубава руска песен започва така: „С чего начинается Родина? С картинки в твоем букваре…“
Първите тръпки на родолюбие, първите крачки към достойния човек и към патриота трябва да се направят в школото — в този светъл храм на човешкото у човека.
Друг много тревожен проблем на нашето образование е социалният антагонизъм, който се заражда още в класната стая.
Някога като дете получих от сега покойния си баща една по-красива и специална линийка, купена ми като подарък някъде в чужбина. Естествено, пожелах веднага да я занеса в клас и да се „изфукам“ пред съучениците си.
„Не, дъще“ — сряза ме татко. — „Ще я ползваш само в къщи. Нали другите деца не могат да си купят такива и ще им стане мъчно?“
И до днес помня този урок по тактичност и справедливост. А какво става сега?
Деца с изтъркани дрехи „втора употреба“ и деца с бутикови тоалети.
Деца, които нямат пари за тетрадки и деца, които влизат в клас с мобилни телефони за по двеста-триста лева.
Деца, които гладуват, защото родителите им нямат да им дадат пари за закуска и деца с по петдесет лева джобни дневно.
Вярно, ще кажете, но социалното неравенство си е част от живота. Рано или късно, учениците ще го усетят.
Да, вярно е. Но кажете ми, скъпи приятели, трябва ли това да се случи толкова рано? Трябва ли невинните детски сърца, още толкова неукрепнали и раними, да се сблъскват с парвенюшкото фукане на простака, с дебелащината на богаташите, забогатели не след поколения труд, с озъбената мутра на човешката жестокост и несправедливост? Това драстично социално разслоение в колектив на млади хора е еднакво вредно и за бедните, и за богатите. Децата, които нямат култивират от рано омраза към онези, които имат, въпреки че с нищо не са виновни. Това родителско и учителско пренебрежение към един толкова деликатен и важен проблем води до душевни травми, до рани и трагедии. Как мислите, не е ли възможно в кървавия мрак на онези случки с убийства и насилия, извършени от младежи и деца, да се крие като първопричина точно това неравенство, което изкривява и озверява младите души?
През последната пролет научих за клас абитуриенти в една гимназия, които категорично отказали да отидат на организиран бал, защото не всички техни съученици можели да си позволят кувертите и тоалетите. Та младите решили вместо в луксозен ресторант с натруфени лимузини, да идат на хижа в планината пеша, облечени в спортни дрехи и да бъдат заедно, без никой да се почувства наранен. Не ни ли дават тези прекрасни хлапета хубав урок по съвест, тактичност и социален усет? Точно такива примери ми вдъхват надежда, че не всичко е изгубено за българите.
Аз лично мисля, че трябва отново да се въведат униформите, въпреки че като млада много се бунтуват срещу тях. Мисля, че в училището трябва да се забрани да се внасят луксозни вещи, повече пари от необходимите за всекидневните нужди и мобилни телефони. Мисля, също така, че трябва да си припомним една истина: УЧИЛИЩЕТО Е ХРАМ, А НЕ ТЪРЖИЩЕ ЗА ПРЕУСПЕЛИ ПАРВЕНЮТА!
Неотдавна, по време на учителската стачка, разплакана учителка на първокласници потърси юридическа помощ от мен. Богат строителен магнат, дядо на една от ученичките й, започнал да я тормози незабавно да спре да стачкува, защото неговото внуче губело от материала. Презрително й обещал двойна от исканата в стачката заплата, ако започне да работи. Когато, вярна на стачната солидарност, жената отказала, отишъл при директорката и й обещал няколко нови компютъра за бедното училище, ако намери начин да принуди жената да работи. В момента, в който разбрал, че и това няма да му помогне, започнал да я оскърбява с цинични думи, да звъни нощем на домашния й телефон и да я заплашва.