— Този Алейн не ми харесва. Като че ли иска да стори нещо лошо. Забелязал ли си? Мисля, че е хвърлил око на дъщеря ми.
— Но тя скоро ще се омъжва. След два дни празненствата ще са свършили и Джоан ще е далеч от тук.
— Надявам се, че тогава този Алейн ще се махне и няма да го видя повече. Той е единственият човек, който може да провали плановете ми.
В действителност не беше останало нищо за шиене по сватбената рокля на Джоан. Това беше просто извинение, с което да се измъкнат. Ройз беше достатъчно умна и познаваше Джоан достатъчно добре, за да разбере, че нещо сериозно тревожеше доведената й дъщеря.
Те прекараха следобеда в будоара на Джоан, като се подкрепяха с плодове и подсладено вино. След седемгодишен брак с Рудолф, Ройз беше добре обучена в изкуството да извлича информация от всеки. Нямаше да й отнеме много, за да разбере цялата история от Джоан.
— Може би това, което чувстваш към Алейн, е просто начин да се противопоставиш на това, което ще се случи утре вечер — предположи Ройз. — Нужно е да решим какво ще правим с теб.
— Но аз харесвам Крайспън много — промълви Джоан. — Толкова съм объркана. Ако Алейн не беше дошъл в Бенингфорд, бих се омъжила за Крайспън с удоволствие и бих мислила само за съюз с него до края на живота ни. Когато Крайспън ме целува, той е мил и нежен, но когато ме целуна Алейн…
— Той те е целунал? — прекъсна я Ройз учудена.
— Тази сутрин в градината — призна Джоан доволна, че има пред кого да излее болката си.
— Той се е осмелил?! — Ройз изглеждаше толкова ужасена от това признание, че Джоан се замисли дали тя няма да разкаже на Рудолф.
— Но това беше само една целувка.
— Не трябваше да те оставям сама дори и за миг. Ако Рудолф научи това…
— Няма да научи, докато не му кажеш — каза Джоан. — След целувката той не ме е докосвал повече.
— Как беше? — Джоан никога не бе виждала мащехата си толкова развълнувана.
— Беше така, сякаш сърцата ни са свързани и никога повече няма да се разделят. — Джоан си спомни целувката за миг.
Ройз се изправи и погледна през прозореца. За голямо учудване на Джоан, тя започна да плаче. Никога преди това не я бе виждала да хлипа така.
— О, съжалявам, че те разстроих. — Джоан обгърна раменете на Ройз. — Не трябваше да ти казвам.
— Как бих… — заговори Ройз, все още гледайки към горския пейзаж. — Как бих искала някой красив мъж да дойде и да пожелае да ме целуне, да запали огъня в сърцето ми. Бих искала някой да се отнася към мен с нежност — поне веднъж в живота си да бъда обичана…
— Това бих искала и аз — започна Джоан, отворила сърцето си за това, за което не се осмеляваше да мисли преди. — Бих искала Алейн да ме целуне отново така, да постави ръце около тялото ми и да ме притисне силно, както в градината. Но аз знам, че никога няма да го направи отново.
— Чудя се коя от нас е по-нещастна — каза Ройз. — Ти поне ще можеш да напуснеш Бенингфорд. — С усилие тя спря да плаче. — Трябва да забравим глупавите си мечти. Аз няма да кажа на никого за тайната ти. Не се страхувай за това. А сега поръчах на слугите да приготвят вана с топла вода, за да се изкъпем. Тъй като всички ще ходят на лов, ние сме свободни да правим каквото си искаме. За вечеря ще ти донесат поднос с храна. Аз ще трябва да седя до Рудолф, но ти можеш да бъдеш извинена. Тази нощ няма да виждаш никого от мъжете, които те притесняват — нито Рудолф, нито Алейн, нито Крайспън. След един спокоен сън утре ще се чувстваш по-добре.
— Ти си толкова добра с мен. — Джоан целуна мащехата си и изтри сълзите й.
Вечерта, когато прислугата приготвяше подноса, Ройз сама сипа една кана с вино. В нея тя сложи билки, които щяха да помогнат на Джоан бързо да заспи. На Рудолф каза, че Джоан отсъства, защото иска да си почине.
Глава 4
Сватбената премяна на Джоан беше така подбрана, че да подчертава русата й коса и сапфирените очи. Дългите фусти бяха от меко падаща коприна със златист оттенък. Отгоре носеше наметало от по-тежка коприна — част от облеклото, използвано за пръв път преди шест години от дъщерята на краля — Матилда. Тя беше вдовица и се възползваше от всички нововъведения в модата, които бяха донасяни от континента в бащиния й двор. Наметалото на Джоан беше от зелено-синя коприна, дълго до коленете, и с къси ръкави. Всичките му ръбове бяха гарнирани със златна бродерия. Тънката й снага беше обхваната също от златен колан, който чудесно пасваше с бижутата й. На главата си носеше диадема, която прибираше русите й коси, падащи до кръста.
Ройз, която беше по-слаба от Джоан и с черна коса, беше облечена в зелена рокля и сребристо наметало. Под нейната диадема имаше фина мрежа, която обвиваше косите, както подобава на омъжена аристократка.