Междувременно мъжете въведоха някои промени в управлението. Инициативата бе на Уил, а останалите му помагаха. Когато времето беше хубаво, всички заедно яздеха и си организираха забавления на открито. Дългите зимни вечери бяха изпълнени с разговори и смях и младият Уил започна да се привързва към Алейн и Парис.
— Уил вече знае всичко за Крайспън — каза Алейн на Джоан една вечер.
До тях Парис разговаряше с Уил, а Ройз и Самира ги слушаха.
— Знае всичко за баща си, но и за теб и Парис — добави Джоан. — Винаги, когато научаваше нещо ново за баща си, той искаше да знае и нещо за вас двамата.
— Да, забелязах. Любима, сега, когато той ме познава по-добре, мисля, че трябва да го информираме за плановете си.
— Не още — спря го Джоан. — Ще изчакаме до вечерта преди Богоявление.
— Докога ще трябва тайно да се промъквам в стаята ти нощем — оплака се Алейн, — вместо да влизам спокойно и открито като твой съпруг?
— Няма да чакаш толкова много. Коледа е само след три дни — успокои го Джоан.
— След толкова търпение, проявено от моя страна, сигурно очакваш да бъда и безупречен съпруг — пошегува се Алейн. Той взе ръката й в своята и целуна пръстите й.
— Теб, любов моя, бих чакал цял живот, но моля те да съобщим намеренията си по-скоро, така че да можем да се радваме на брака си, преди да сме прекалено остарели.
Тази година, по настояване на Уил, всички останаха по-сдържани на светия ден, но не можеха да лишат от удоволствията слугите, войниците, нито селяните от Хоугстън, които бегло познаваха Рудолф и нямаха повод за траур. От Коледа до Богоявление се празнуваше всеки ден, като пиршествата започваха от обед и продължаваха до късно през нощта. Всички, които живееха в Хоугстън или близо до него, бяха поканени. Когато един музикант скитник се появи пред вратите на замъка, предлагайки музика и нечувани истории в замяна на храна и подслон, Джоан веднага го приюти.
На третата нощ след Коледа, докато всички слушаха песента на странника, Парис издърпа Ройз вън от салона, в един тъмен ъгъл.
— Какво правите, сър? — запита тя. — Какво е това, което държите? Твърде е тъмно тук и не мога да видя.
— Плод от имел. — Той го вдигна между пръстите си.
— Вярвам, че има на кого да го дадете. Видях ви преди малко да целувате една от кухненските прислужници.
— Не аз нея, а тя мен — засмя се Парис. — Нямаше как да й избягам, но се страхувам, че тя бе много разочарована от това, че не проявих ентусиазъм. Този плод, лейди, е свеж и пресен и с него аз моля за целувка. — Той обви ръце около нея, но тя бутна гърдите му в знак на протест.
— Този път наистина ли го искате, сър? — Тя звучеше като изплашено момиче.
— Ройз, няма нищо, което да желая по-силно в този момент!
— Твърде много ли сте пили?
— Аз не съм Рудолф! — разсърди се от думите й той и отново се доближи до нея. — Откакто дойдохме в Хоугстън, ти като че ли ме избягваш. Започнах да мисля, че вече не ме харесваш.
— Не, не е така. — Тя замълча за момент, а после го погледна в очите: — Парис, не знам как да се държа, когато някой мъж се отнася мило с мен, не ми дава заповеди и не ми говори грубо и цинично пред останалите.
— Аз също мога да бъда циничен, ако случаят го изисква, но това никога няма да се случи пред другите. — Той взе лицето й в ръцете си. — Мога ли да те целуна, Ройз? Искаш ли го и ти?
— Само ако чувствате, че това е повик на сърцето ви, милорд.
Ройз не помръдна, отпуснала ръце върху гърдите му, чакаща, докато той наведе глава и докосна устните й със своите. Това бе една невинна целувка, но пълна с много обещания.
— Харесва ли ти?
Тя не отговори с думи, но обви ръце около врата му. Той я притисна по-силно, давайки й от силата и топлината си. Тя разтвори устни и за пръв път в живота си усети сладостта да бъде целувана. Парис обви бедрата й с ръце.
— Ела с мен — прошепна той. — Ела да се качим горе.
— Не съм сигурна как ще стигна до там — прошепна тя.
— Ще ти помогна. — Той я повдигна на ръце и я понесе бързо нагоре, преди някой да ги е видял.
Влязоха в стаята на Ройз и тя видя как Парис заключи след себе си вратата. Може би той се страхуваше от възможността тя да промени намерението си и да избяга. Приближи се до нея и повдигна брадичката й, така че тя да го погледне в очите.
— Обещавам ти, че няма да те нараня.
— Знам. Не се страхувам от тебе.
Смехът й му подейства възбуждащо. С треперещи ръце той й помогна да съблече роклята си. Желанието набъбваше в него при вида на кадифената кожа на гърдите й, покрити сега само с дантела.
— Мила, по-добре да отидем до леглото.
— Почакай!
Ройз обходи с поглед тялото му. Беше висок, силен, с развити мускули, добре сложен. И той й принадлежеше сега, както тя на него. Цялата тази съвършена мъжественост беше за нея.