— Твърде си стара, за да се омъжваш — каза й Уил, а Ройз избухна в неудържим смях.
— Мога честно да ти кажа — обясни Ройз, — че в момента се чувствам на не повече от шестнайсет и съм щастлива като младо момиче, изпитало за пръв път любовта.
Тя хвана ръката на Парис и го погледна с възхищение, което предизвика гняв у Уил. Той бутна стола си и се изправи.
— Това е отвратително! — изкрещя и излезе.
— Колко много прилича на баща си — отбеляза Алейн. — Реагира като него и ако си спомняш, Парис, Крайспън бе същият инат.
— Той няма да ни спре — отговори Парис и прегърна покровителствено Ройз.
— Чудесно е, че те виждам отново щастлив, стари сър Парис — поздрави го Алейн. После се обърна към Джоан и попита:
— Защо да не кажем и нашите новини на Уил, когато се върне? Нека започне да свиква с решението ни.
— Не! — извика Джоан. — Как можеш да ми предложиш подобно нещо? На него ще му трябва време да свикне първо с годежа на Ройз и Парис и едва тогава ще може да чуе още по-лошите новини.
— Лоши новини? — Алейн се бе опитал да бъде търпелив и да пази в тайна любовта си към тази жена от сина й, но думите й предизвикаха гнева му — Като барон, той ще чува много лоши новини всеки ден. Това, че майка му ще се омъжи за мъж, който е копнял за нея през целия си живот, не спада към лошите новини. Мисля, че трябва да му кажем веднага и да приключваме с това. Когато той научи истината, няма да се зарадва, че сме я крили от него.
— Не си позволявай да ми даваш заповеди! Аз вече не съм послушното момиче, което някога познаваше. Аз съм тази, която ще реши кога, къде и как да съобщи на сина си. Аз, а не ти или който и да било друг мъж!
Преди Алейн да успее да отговори на неочакваното й избухване, тя стана и излезе от салона. Той я последва.
— Надявам се, че тя не е последвала Уил — отбеляза Ройз. — Самира излезе след него и мисля, че тя може да му върне разума по-добре отколкото майка му.
— Мислиш ли, че и ние някога ще се караме по този начин? — зачуди се Парис.
— Вероятно — отговори Ройз, — ако имаме син…
— Син! Каква чудесна идея!
— Е, поне не изтича след сина си да го успокояваш! — Алейн нахлу в стаята на Джоан и затръшна вратата след себе си.
— Махай се! Не искам да те виждам точно сега.
— Джоан, постъпваш неразумно. Уил е силен млад мъж. Защо не си припомниш начина, по който се справи със събитията в Бенингфорд?
— Няма да слушам това! — Джоан започна да отстъпва и да се отдалечава от него, но пространството й не бе много. Стаята й в Хоугстън бе два пъти по-малка от тази в Бенингфорд.
— Мисля, че ти си тази, която не може да приеме това, което се случва. Сигурно е много трудно да се чувстваш напълно свободен след толкова много години.
— Не е чак толкова трудно. Напротив, прекрасно е. Знаеш ли какво беше през тези години, Алейн? — Тя замълча за миг и в съзнанието й изникнаха картини от живота в Бенингфорд, когато всяко нейно действие бе контролирано от Рудолф.
— Всичко, свързано с мен, бе решено: кога да се разхождам, кога да виждам сина си и колко да оставам с него. Всяка подробност в живота ми бе определена от някой друг — някой, който трябваше да се грижи за мен, да ме обича, но не го правеше. Питал ли си се как съм успяла да запазя разсъдъка си, Алейн? Ще ти кажа. Обещах си, че ако някога се освободя, няма да позволя на никого да взема решения вместо мен. Не, дори не и ти.
— На Уил все пак трябва да му бъде казано — настоя Алейн. — Ако продължиш да изчакваш, ще започнеш да го лъжеш отново и това ще го вбеси още повече, когато научи истината. Ще му е по-лесно, ако друг му каже. Утре сутринта мога да започна разговор за намеренията на Парис към Ройз и ще му кажа, че възнамеряваме да се женим, или по-точно, че аз възнамерявам да се оженя за теб, колкото е възможно по-скоро.
— Не! Не можеш да направиш това. Няма да ти позволя да нараниш Уилям Крайспън, когато той страда толкова много от това, което дядо му е направил. Ти изобщо не ме слушаш, Алейн. Ти се опитваш да постъпваш с мен като Рудолф. Опитваш се да ме контролираш. Това е решение, което аз трябва да взема. Мое решение! Не можеш ли да разбереш? — Джоан бе готова да се разплаче.
Тя се доближи до него и замахна да го удари, но преди да успее, той хвана ръката й и я бутна на леглото, падайки върху нея. Усетила тежестта на тялото му, тя изпищя, но той затвори устните й с целувка.
— Ще ме изнасилиш ли? — запита тя, все още не напълно укротена. Алейн започна да осъзнава, че Джоан никога няма да бъде напълно подчинена на някого.
— Никога няма да те изнасиля — прошепна той и целуна врата й, — обаче възнамерявам да те накарам да ме желаеш. — Алейн освободи косите й от фибите и те се разпиляха на дълги, меки къдрици.