— Много съм ти ядосана — каза му тя, но не се опита да спре това, което правеше той.
— Хубаво. Аз също съм ти ядосан, а и двамата сме все още ядосани на Рудолф. — Той замълча за миг и я погледна изпитателно. — Гневът лесно може да премине в страст. Освободи гнева и желанието си и нека те се изсипят върху мен. Не, не се опитвай да ме отблъсваш. Аз няма да се откажа, Джоан, и ако ти беше честна към себе си, щеше да признаеш, че това, което правя, ти харесва.
Докато говореше, Алейн сваляше нейните и своите дрехи. Тя не му пречеше, но не му и помогна. Когато свърши, той легна до нея на леглото. Виждайки силната му възбуда, тя се поотдръпна.
— Да — прошепна той и докосна гърдата й, — спомняш си последния път, когато бяхме заедно, нали? И колко прекрасно беше първия път, когато се любихме.
— Алейн, моля те, за Уилям Крайспън… — Той я целуна, преди тя да успее да довърши думите си, а ръцете му се плъзнаха по прекрасното й тяло и преди да е довършил дългата си сладостна целувка, Джоан вече стенеше:
— Алейн, Алейн…
— Кажи го — заповяда й той. — Кажи, че ме желаеш.
— Желая те.
— Къде?
Той я дразнеше с пръстите си, знаейки добре къде го желае тя, ала възнамеряваше да я накара да стене в екстаз и да го моли да я люби. Той щеше да чака, докато тя усети силата на страстта. Тогава, едва тогава, Алейн щеше да проникне в нея, да се слее с топлината й. През толкова самотни нощи той беше мечтал да я люби и сега щеше да го направи по начина, по който искаше.
— Искам да лежиш върху мен — тихата й молба го изненада.
— Твърде тежък съм — предупреди я той.
— Не ме интересува. Искам да те усетя в мен, върху мен. Искам те веднага, Алейн, моля те!
Той докосна топлото място между бедрата й и от нея се отдели сладостна въздишка. Едва сега Джоан осъзна какво значи истинско удоволствие и наслада. Заля я вълна от неизпитван възторг и от устата й се отрониха приглушени викове на възбуда, когато пръстите му се промъкнаха между бедрата й и започнаха да галят набъбналата й плът.
— Все още съм ти ядосана — проплака тя, — гневна съм и толкова… толкова много те желая.
Тя протегна ръце и го придърпа към себе си, притискайки се неистово към силното му тяло. Алейн тихо простена и дишането му се учести, когато Джоан сластно започна да движи бедрата си, засилвайки все повече възбудата му.
— Обичам те — прошепна Джоан и продължи да извива бедра.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза той задъхано.
— Да. Не мога да чакам нито секунда повече…
Алейн я целуна отново и разтвори с коляно бедрата й. Джоан се изпъна в дъга под него.
— О, Алейн! Искам те!
Като в просъница усети как той със силен тласък проникна в нея. За секунда остана без дъх, дълбока тръпка я прониза и тя безпаметно извика. Алейн впи устни в нейните и заглуши всеки звук. Бавно започна да се движи и Джоан изпита несравнимо удоволствие. Затвори очи и започна да извива таза си в ритъм с неговите тласъци, които ставаха все по-бързи, по-отсечени. В този миг бяха забравили всичко на този свят, освен всепоглъщащия ги екстаз, понесъл ги във вихъра си и приближаващ ги все повече към жадувания момент на пълно освобождаване от дълго насъбралата се, преливаща страст…
После, останали неподвижни и със слети устни, двамата си дадоха сметка, че насладата, която бяха изживели, е единствена и неповторима.
Лежаха прегърнати и си бъбреха тихо, разменяха си нежни признания и ласки.
— Трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на Уилям Крайспън, докато аз не реша, че е дошло времето. Ако ме обичаш, ако наистина искаш да се ожениш за мен, то тогава ще се съгласиш, че аз и само аз трябва да реша кога да съобщя на сина си, че ще се омъжвам. Ако ме обичаш, трябва да се опиташ да разбереш колко важно е за мен това да организирам живота си, както аз искам.
— Винаги ли ще бъде така? — попита Алейн. — Винаги ли ще продължаваш да настояваш сама да организираш всичко?
— Може би невинаги, но достатъчно често. В това поне съм сигурна. — Тя помилва лицето му. — Ако се бях омъжила на четиринайсет за тебе, когато бях невинно момиче, тогава сигурно щях да бъда покорна съпруга, спазваща всички изисквания. Няколко пъти ти казах, че вече не съм момиче. Ако ме искаш за съпруга, ще трябва да се научиш да ме приемаш такава, каквато съм.
— Как можеш да поставящ под въпрос това, дали те искам, след като толкова години съм чакал само това? Поне за едно нещо съм сигурен. Ние двамата никога няма да скучаем. Дори когато остареем, ти винаги ще намираш нещо, с което да ме изненадваш, любов моя.