— Защото обстоятелствата са се променили с времето — отговори Алейн. — Собственият син на Стефан е мъртъв сега и така или иначе Хенри ще наследи трона. А и през онези години Матилда беше непокорна и арогантна млада жена, решена да стане кралица, както баща й бе обещал. Сега синът й е пораснал и лесно може сам да управлява. Тя също ще бъде доволна от решението. Цяла Англия трябва да празнува.
— Ние също имаме лични причини да празнуваме — каза Парис. — Благодарение на усилията на чичо Еймбрас аз и Алейн сме вече свободни граждани на Англия.
— Но безимотни — добави Еймбрас. — За нещастие, когато бащата на Алейн е умрял, Уортъм е останал във владение на короната, защото един престъпник не може да бъде наследник. Стефан е дал земите и титлите на един от своите верни благородници преди години и сега отказва да ги върне.
— Не ме е грижа за земите — каза Алейн. — Всичко, което исках, е петното от името ми да бъде заличено, както и това на Парис. А освен това открих и наказах убиеца на Крайспън. А що се отнася до Уортъм, последно съм бил там, когато съм бил седемгодишен. Почти не си го спомням. Жалко за титлата на баща ми, тези, които извоювах в Сицилия, са много по-важни.
— Като по-млад син за мен не е имало никакви земи, които да съм загубил — добави Парис. — Винаги ще ти бъда благодарен, чичо Еймбрас, затова, което направи за мен и Алейн.
— Уил е официално провъзгласен за барон на Бенингфорд и Хоугстън — каза Еймбрас на Джоан.
— Ние също трябва да ти благодарим за това. Уилям Крайспън се е променил. Пораснал е и е станал по-твърд.
— Месеците, прекарани с Алейн и Парис, му се отразиха добре — съгласи се Еймбрас. — Сега Уил е истински мъж и вече не се нуждае от настойници.
— Мъж. Да, такъв е. — Джоан погледна към сина си. — Уилям Крайспън, има нещо, което трябва да ти кажа. Възнамерявам да се омъжа за Алейн.
В салона настъпи тишина. Всички погледнаха към Джоан.
— Е? Нищо ли няма да кажеш? — запита го тя.
— Майко, аз вече знам за това.
— Как е възможно?
— Може да съм млад, но не съм сляп. Бях забелязал начина, по който ти и Алейн се гледате. После, през една от нощите, когато разговаряхме, аз попитах Алейн какви са намеренията му към теб. И той ми разказа цялата история за дългата си любов. Каза, че ще се жените, веднага щом ти си готова.
— Моментът изглежда подходящ — добави Алейн.
— Съжалявам, че не можа ти самата да ми кажеш това — каза Уил на Джоан. — Алейн ми обясни, че ти е било нужно време да решиш кога и как да ми кажеш.
— Направил ли го е? — Джоан отправи изпитателен поглед към Алейн. — Спомням си как някога взех бързо решение за начина, по който да използвам една винена кана. Уверявам те, милорд Алейн, че съм готова да взема същото решение отново.
Ройз започна да се смее. Парис погледна към нея, очаквайки някакво обяснение, но тя се отпусна върху рамото му и продължи да се смее. Смехът на Ройз бе последван от хихиканията на Джоан и Самира.
— Джоан, достатъчно. Искам обяснение — заповяда Алейн.
— Не си позволявай да ми заповядваш. Казах ти вече, че никога няма да приема заповеди. Обаче, ако ме помолиш учтиво, може и да ти кажа.
Лицето на Алейн бързо доби благо изражение:
— Много добре, моя скъпа лейди, би ли била така добра да ни откриеш твоята мистериозна тайна?
— О, да, милорд. Радвам се да чуя, че синът ми няма нищо против брака ни, защото ще трябва да се ожениш за мен колкото е възможно по-скоро. Ще имаме бебе.
— Бебе? О, Джоан, любов моя!
— Ройз и аз изчислихме, доколкото можем, и мислим, че се е случило първия път, когато правихме любов — информира го Джоан.
— Майко, моля те по-тихо. Не е необходимо целият замък да знае за състоянието ти.
— Мислиш ли — добави Уил, като се обърна към Самира, която стоеше до него, — че биха могли да проявят малко сдържаност на тяхната възраст?
— Мисля, че е прекрасно — отговори Самира.
Ройз мислеше същото и се усмихна на Парис.
— Има ли шансове да последваш примера на Джоан? — запита я той.
— Не, милорд, съжалявам, че трябва да го кажа, но нямам такива надежди.
— В такъв случай трябва незабавно да предприема нещо, за да променя състоянието ти.
— О, много бих се радвала.
През нощта Джоан бе в прегръдките на Алейн. Той се подпря на лакът и я погледна.
— Задачата ми в Англия е изпълнена.
— Милорд? — Между веждите й се появи бръчка.
— Не ме гледай толкова разтревожено. — Той целуна върха на носа й. — Спомням си едно младо момиче, което разказваше с блеснали очи за мечтата си да пътува. Сега те познавам по-добре и затова няма да ти заповядвам, а ще те помоля, Джоан. Ще дойдеш ли с мен?