Съвсем скоро тя откри, че няма от какво да се плаши. По природа Крайспън бе нежен, може би по-подходящ за уседнал живот, а не за военни подвизи. Той се отнасяше към нея изключително учтиво и мило. Целуваше я често, но винаги със затворени устни. Докато я целуваше, докосваше гърдите, раменете и други чувствителни части на тялото й. Постепенно тя свикна с неговото докосване и дори започна да му се наслаждава. Когато Джоан започна да отвръща на милувките му, той проникна нежно в нея. За нейно учудване, тя не се изплаши, тъй като усилията му бяха довели до желания резултат. Тя усети първоначално лека, а после все по-силна болка, която бе съсредоточена само в едно място.
— Опитвам се да бъда нежен и да не ти причинявам болка.
— Разбирам. — Тя пое дълбоко дъх и обгърна раменете му.
Той започна да се движи в нея. Постепенно болката премина в сладка топлина, която я изгаряше отвътре. Тя отметна глава назад задъхана.
— Заболя ли те? — запита той, погрешно изтълкувал движението й.
— Не, лорде. Приятно е — увери го тя, молейки го да продължи.
— Чудесно. — Той я целуна. — Надявам се, че наистина е така. — Направи още няколко движения, пое дъх и после се отдръпна от нея. Джоан сграбчи раменете му, за да го задържи в положението, в което беше.
— Моля те не спирай, лорде.
— Трябва да спра сега. И ме наричай Крайспън.
— Беше толкова нежно и красиво — каза тя. — Дори не бе толкова болезнено, колкото очаквах. Ще го направим ли отново?
— Да, разбира се — обеща той. — Всяка нощ ще го правим, за да се сдобием с наследник.
Тази нощ те се любиха още много пъти и преди да заспят, Крайспън каза на съпругата си:
— Мисля, че ще ни е много хубаво, когато сме заедно.
— Аз също, лорде — исках да кажа — Крайспън — отговори тя.
Глава 5
Време е да ставаш. — С тези думи Парис изля пълна кофа със студена вода върху Алейн. Той изстена и се изправи. Разтърка очи, а после отново се отпусна върху сламата.
— Хайде, Алейн. Късно е вече. Ще забележат отсъствието ни и ще трябва да даваме обяснения.
— Искам да спя. — Алейн зарови глава в сламата.
— Добре! В такъв случай ще трябва да опитам отново. Парис изля още една кофа със студена вода върху Алейн. Втория път той се съвзе по-бързо и започна да крещи на приятеля си. Тогава се появи конярят.
— Хей, какво става тук? — попита той. — Не знаете ли, че като мокрите сламата, ще изгние? Бандити! Махайте се от тук!
— Ние сме гости на барон Рудолф — каза Парис с надменен тон — и не ми харесва начинът, по който говориш с по-високостоящи от тебе.
— Гости, а? — Конярят се изсмя на думите на Парис. — Рудолф обича конюшнята винаги да е в изрядно състояние и когато му кажа какво сте направили вие двамата, ще бъде много ядосан. А сега да видя къде са женичките ви. Не обичам разврата, още повече в конюшнята ми.
— Няма никакви жени. — Алейн се изправи и прегърна Парис през рамото. — Аз съм се отрекъл от тях.
— Тогава си научил много малко в краткия си живот. — Сега по-благоразположен, конярят добави: — По-разумно би било да се махнете от тук и да се преоблечете. Аз ще кажа на момчето от обора да почисти мократа слама.
— Съжаляваме за случилото се. — Парис реши, че ще е добре да умилостиви мъжа, и пъхна една монета в портмонето му. — Приятелят ми не се чувстваше добре през изминалата нощ и се нуждаеше от място, където да почине.
— Попрекалил е с пиенето, а? — каза конярят и с невероятна бързина прибра монетата. Сигурно този човек имаше навик да събира пари от пренощувалите в обора и броят на тези хора не беше малък. Тъмните ъгли на обора бяха най-подходящото място, където оръженосците можеха да доведат някоя красива кухненска прислужница. Самият Парис бе водил жени в чужди конюшни, докато се занимаваше с военни дела.
— Благодарим ти за любезността — каза Алейн, залитайки. Парис мигновено го хвана за ръката.
— Все още си пиян, ако питаш мен — отбеляза конярят. Той съзря двете кани, едната от които беше счупена. Вдигна здравата и каза: — Явно много вино сте изпили снощи.
— Повече отколкото трябваше — отговори Парис, но погледна Алейн и каза: — Ала това не е достатъчно.
— Аха, значи е заради жена — отбеляза конярят, като гледаше как Парис извежда Алейн навън.
Алейн спря в двора и запримигва на ярката слънчева светлина.
— Хайде, първо ще посетим банята — подтикна го Парис. — Сигурен съм, че ще се почувстваш по съвсем различен начин. После ще се обръснеш, ще облечеш нови дрехи, ще се нахраниш и отново ще бъдеш в отлична форма.
— Това, което казах, беше вярно. Отказах се от всякакви жени.