— Тези думи са продиктувани от силното ти главоболие. Не ми приличаш на монах — заговори Парис с характерното си чувство за хумор. — Все пак, ако наистина си толкова луд, че да направиш това отвратително нещо в нейна чест, тогава ще остане една жена, от която няма да си се отказал.
Топлата вода и парата в банята направиха чудо с Алейн. След като облече чисти дрехи и бе избръснат, той наистина се почувства по-добре. Заедно с Парис влезе в големия салон, за да се нахранят и да изпият по чаша топло питие.
Първото нещо, което съзря Алейн, беше Джоан. Тя носеше зелена рокля, а на главата си имаше мрежичка, каквато носеше Ройз предната вечер. Джоан се усмихваше и изглеждаше, че единственото нещо, което виждаше тя, бе Крайспън. Тя го съзерцаваше с любов и възхищение, а той й отвръщаше със страст и топлина. Всичко това потресе Алейн.
— По дяволите! Защо са станали толкова рано?
— Вече е почти обед — каза му Парис. — Хайде да ги поздравим. Това със сигурност не можем да избегнем, така че да го направим.
— Заповядайте! — каза Крайспън, щом ги забеляза. — Къде се бяхте скрили?
— В конюшнята — отговори Алейн, обърнат към Крайспън, защото не се осмеляваше да погледне Джоан.
— Ха — изсмя се Крайспън, — с някое младо слугинче, предполагам?
— Не, с кана вино — каза Парис. — По-точно с две кани вино. Втората я донесох аз.
— А как са сега главите ви? — Крайспън продължаваше да се смее, без да разбира, че нещо не е наред.
— Главата ми е добре — отговори Алейн и добави тихо: — Само сърцето ми е наранено.
Крайспън не го чу, за разлика от Джоан. Алейн видя слисаното й изражение, видя как от восъчно бледо то стана алено.
— Ще дойдете ли с нас на лов? — попита Крайспън, все още несъзнаващ напрежението между Алейн и Джоан.
— Ще дойдем, но само ако е останала закуска и за нас. — Парис постави ръка върху рамото на приятеля си и го насочи към масата, където имаше хляб, сирене и месо за всички, които искаха да закусят. Отдалечавайки се от Джоан, Крайспън отиде при тях.
— Толкова време ви търсих. Знаете, че женитбата ми няма да промени приятелството ни, нали?
— Нито ще се промени фактът, че сме братовчеди — каза Парис, преди Алейн да може да проговори. — Но една жена винаги променя мъжа.
— Мисля, че го променя към по-добро — каза Крайспън със сериозно изражение. — Джоан е страхотна и изобщо не е толкова срамежлива, колкото се страхувах, че ще бъде. Тази сутрин съм много щастлив.
— Е, това е вече нещо, което се радвам да чуя — Рудолф изникна зад тях. — Добър да е денят ви, младежи. Крайспън, ако може да ми отделиш няколко минути. Искам да поговоря с теб. Смятам, че докато си в Нормандия, аз мога да направя някои неща в Хоугстън от твое име. Чудех се… — Той се отдалечи заедно с Крайспън и остави двамата приятели сами.
— Ако има нещо, което може да промени приятелските ни отношения с Крайспън — Парис се загледа след тях, — това е неговият тъст.
— Той изобщо не одобрява заминаването на младоженците в чужбина — каза Алейн. — И вчера беше гневен заради това.
Те видяха как Крайспън и Рудолф преминаха през салона, видяха и Джоан, която ги последва.
— Не мога да стоя повече в Бенингфорд. Това ме убива — каза Алейн и стана.
— Не можеш да си тръгнеш точно сега — посъветва го Парис. — Крайспън ще иска да знае защо си променил плановете си, след като му обеща да останем тук, докато той и Джоан отпътуват.
— Що за съвет, стари приятелю? — В думите му нямаше хумор. Парис разбра, че той ще избухне. Алейн нямаше да може да се примири да гледа двамата влюбени. Трябваше да се направи нещо, за да бъде излекуван от любовната треска.
— Остани само днес и утре — предложи Парис. — Това ще задоволи Крайспън и няма да обиди Рудолф, което ще се случи, ако си тръгнем по-рано. Ще бъде достатъчно лесно да избегнеш това, което не искаш да виждаш, по време на лова. Самият лов ще ти помогне да се разтовариш. А за вечерта ще трябва да помислим как да се измъкнем от големия салон. Утре вечер ще съобщя, че искам да поема задълженията си в Хоугстън най-сетне. Ще кажа също, че се изморих от безкрайните празненства и пиенето. Крайспън ме познава добре и ще повярва. Ти ще му кажеш, че искаш да ми правиш компания и затова ще дойдеш с мен в замъка. Мисля, че той ще приеме подобно извинение.
— Дотогава има цели два дни. — Алейн поклати глава. — Не искам да остана толкова дълго, а и няма да мога да издържа.
— Направи го в името на приятелството. Това е най-добрият начин да се справиш с тази ситуация.
— Добре — предаде се Алейн. — Още веднъж ще приема съвета ти. Изобщо няма да ми е лесно. Съдбата не е на моя страна, откакто съм в Бенингфорд. И ако ме видиш да пия твърде много, моля те, спри ме. Искам да бъда с ясно съзнание следващите два дни.