В следващите години Алейн много пъти си пожелаваше да бе напуснал Бенингфорд веднага след сватбата. Толкова много неща щяха да са по-различни, ако бе последвал интуицията си. Но тъй като той остана, една дълга драма започна своето начало.
Положи големи усилия, за да стои далеч от Крайспън и Джоан. Когато Крайспън беше сам, беше по-лесно. Алейн го обичаше така, както обичаше Парис. Те тримата имаха прекрасни спомени от съвместния си живот, изпълнен със смях и приключения. Крайспън беше по-различен. Докато двамата бяха буйни и непокорни, той беше благ и често замислен. Никога обаче не се бяха карали и Алейн нямаше да допусне това да се случи сега. Поради тази причина той държеше езика си зад зъбите, не пиеше и се отнасяше мило с всички, дори с Рудолф и неговия телохранител. Той броеше часовете, които оставаха до напускането му, и се опитваше да не мисли за Джоан.
Докато Алейн внимаваше с виното, Рудолф пиеше без мярка. Той беше изключително щастлив от факта, че бракът на Джоан е консумиран и скоро можеше да стане дядо.
— Сватбите са прекрасни забавления — каза той на Ройз, която стоеше от дясната му страна. — Самият аз се чувствам като младоженец. — Като доказателство той прегърна Ройз.
— Лорде мой, моля ви. Това е неприлично — възпротиви се тя. — Какво ще си помислят гостите?
— Повечето от тях ще си помислят, че ще създам собствен син, преди Джоан и Крайспън да ме дарят с наследник — каза Рудолф и похотливо се усмихна. — А и ти не трябва да си толкова скромна, жено. Никой не може да види какво става под масата, а дори и така да е, какво значение има това. Ние сме съпрузи и това ни е позволено.
Ройз се опита да се отдръпне от съпруга си, но неговата прегръдка бе доста стегната и тя не успя. Погледът й бе отправен безцелно напред, тя седеше отвратена и не събра кураж да избута ръцете му. Искаше да го накара да се отнася с уважение към нея поне на публично място, А вместо това се налагаше да понесе всичкото това унижение.
Парис седеше до Ройз. Тя знаеше, че той е забелязал вулгарното отношение на Рудолф към нея. Със сигурност бе видял и грубите му пощипвания. А и как ли някой от присъстващите би могъл да не ги забележи? В този момент спасител на Ройз бе Бейъд. Той се приближи до масата и съобщи на Рудолф нещо за нощната охрана, което отвлече вниманието му. Едва тогава Ройз се освободи. Тя усещаше, че лицето й пламти. Мислеше, че ще умре от срам, особено след като забеляза погледите на някои дами изпълнени със съжаление. Всички те се бяха вторачили в нея и тихо коментираха положението й.
— Лейди Ройз — започна разговор Парис, — този сос е неустоим. Сигурно го правите по специална рецепта, която пазите в тайна.
— Научих я от майка си, а тя бе изключителна домакиня — отговори Ройз, разбирайки към какво се стремеше тон. Погледна го в очите, където очакваше да открие съжаление, но той я дари с приятелска усмивка. Явно бе истински джентълмен.
— Тогава, лейди Ройз, отправям комплименти към вашата майка и към дъщеря й също.
— Оставям домакинството почти изцяло на прислугата. Аз само ги контролирам — каза Ройз, изключително доволна, че говорят по неутрална тема. — Специално този сос приготвям винаги сама. Когато се задомите, сър Парис, ще изпратите съпругата си при мен, за да я науча как се приготвя. Така тя ще може да го приготвя за вас.
— О, вашата красива външност съответства на доброто ви сърце. Благодаря ви. — Парис си позволи за миг да докосне лакътя й, без Рудолф да забележи. Жестът бе изключително мил и натъжи Ройз.
— Парис, спомняш ли си… — Крайспън се наведе през масата и заразказва една история от детството им. Парис се включи в разговора.
Ройз се облегна назад, за да могат двамата приятели да се виждат, докато говорят. От другата страна на Крайспън стоеше Джоан и се забавляваше с историята, която разказваха. Ройз се страхуваше Рудолф да не забележи, че вниманието й е насочено към Парис, и затова внимаваше, докато го изучаваше. Тя се възхити от това, което видя. Лицето му бе издължено, фино, с току-що набола брада. Брадата, както и косата, бяха черни, а очите му — толкова тъмнокафяви…
Тя знаеше, че милото отношение към нея не означава нищо. Парис се държеше с нея така, защото бе добре възпитан и нямаше други помисли, но тя запази приятното чувство, че се е отнесъл с нея като с дама. Рудолф бе толкова груб и вулгарен! Сър Парис никога нямаше да бъде груб към жена. Ако имаше такава, той би се грижил чудесно за нея и винаги би я уважавал. Това джентълменско отношение събуди в сърцето на Ройз топлина, която тя запази.