По време на следобедния лов Крайспън бе хвърлен от коня си. Смеейки се на собствената си несръчност, той се изправи, изтръска дрехите си и увери останалите, че е добре. Но вечерта, когато се прибраха в двореца, той започна да усеща болки. Парис и Алейн отидоха с него в спалнята, където бързо го освободиха от дрехите му, за да могат да го прегледат добре.
— Та това е голяма синина — каза Парис и докосна подутото място върху гърдите на Крайспън. След като го разгледа по-внимателно, той каза: — Мисля, че нямаш счупени ребра, но ще трябва да ти сложим топъл компрес и билкова отвара. На лактите и коленете също, ако възнамеряваш да ловуваш утре. Къде е твоят оръженосец? Ще го изпратя до кухнята за леген с топла вода.
— Той се упражнява в момента — каза Крайспън и се опита да стегне мускулите на раменете си. — Ох, как боли! През последните дни тренирах толкова упорито и не трябва да губя форма. Трябва да се върна към упражненията.
— Избий си тези неща от главата. — Парис взе един шал и го уви около рамото на Крайспън.
Това бе шалът на Джоан — тъмносин като очите й. Алейн я бе видял да го носи през една по-хладна вечер. Той си наложи да не гледа към него.
— Аз ще донеса леген с вода. — Алейн предложи това, за да може да излезе от стаята, която Крайспън делеше със съпругата си. Тук въздухът ухаеше на розовата тоалетна вода, която тя използваше. Малките пантофи до дрешника също му напомняха за нея.
Алейн почти стигна до кухнята, когато срещна Джоан. Тя носеше вода и кана, от която се издигаше пара. Алейн си наложи да потисне всички чувства и я погледна.
— Значи вече знаеш, че той е паднал. — Той взе каната от ръцете й и се отправи нагоре. Тя го последва.
— Бих искала в този момент да бях до него, за да му помогна, но баща ми не ми позволява да яздя. Страхува се. — Тя прекъсна за миг, погледна го и колебливо продължи: — Баща ми се страхува, че ако съм бременна и отида на лов, може да пометна.
— Не трябва ли това да решава Крайспън? — Алейн се опита да пропъди мисълта, че Джоан сигурно носи детето на приятеля му.
— Баща ми налага волята си и върху Крайспън — каза тя.
— А ти винаги се подчиняваш на Рудолф, нали? — Алейн сам отговори на въпроса си. — Разбира се, че е така. Ти винаги си го правила и ще продължиш да го правиш. — Тя долови сарказма в думите му. Искаше да протестира, но не го направи. Искаше да му каже, че жената винаги е в подчинено положение и трябва да се съгласява с решенията на някой друг, но той не й остави такава възможност. — За какъв, по дяволите, се мисли този Рудолф? Защо взема решения вместо теб и отнема правата на съпруга ти? Под чие крило трябва да си ти, Джоан — под това на баща ти или под това на съпруга ти?
— Ако трябва да бъда искрена — под крилото на нито един от двамата. Сама отговарям за себе си — заяви тя. — Мога да покажа на всички арогантни мъже какво значи истинска жена и как се държи тя.
— Арогантни? — Той я погледна изненадан. — Ще трябва да видим това. Извини ме, Джоан. Не исках да те обидя. Просто съм разтревожен за Крайспън.
— Баща ми каза, че не се е наранил сериозно.
— Като казах, че се тревожа, нямах предвид последствията от падането. През целия ден бях обхванат от странни предчувствия и когато го видях да пада от коня, разбрах защо. Дори да звучи глупаво, аз инстинктивно усещах, че нещо ще се случи с него. Не е толкова тежко наранен. Ето, влез да го видиш. — Алейн отвори вратата на спалнята и я въведе вътре.
Вътре бяха Рудолф и отец Еймбрас. Те двамата оглеждаха синините на Крайспън, а Парис тихо стоеше отстрани. Когато видя Джоан, Крайспън понечи да стане, но Рудолф го спря, като обясни, че трябва внимателно да прегледа синините и да ги наложи с компреси. Той заяви пред всички, че Крайспън трябва да остане неподвижен.
— Мили Крайспън, добре ли си? Толкова се разтревожих за теб. — В очите на Джоан се бяха появили сълзи. Тя не можеше да сдържи чувствата си.
— Дъще, напусни веднага и ни остави сами — заповяда грубо Рудолф, без дори да я погледне. — Аз ще се погрижа за съпруга ти и после ще те повикам. Сега нямаме нужда от теб. Хайде, излез!
Върху лицето на Джоан се изписа разочарование, когато чу тази заповед. Но тя послушно остави легена и се запъти към вратата. Там се спря и се загледа в Крайспън, без да помръдне. Фактът, че иска да остане до съпруга си, а не й е позволено, предизвика реакция у Алейн. Той не можеше да понесе подобно отношение към нея, и то от страна на баща й, и избухна.
— По дяволите! Крайспън е човешко същество, Рудолф. Той не е плодовит жребец, когото можеш да чифтосваш с любимата си кобилка. Джоан също е човек и ако ти не я приемеш като такава, то знай, че тя също има права.