— Алейн! — отец Еймбрас се обърна по посока на Алейн и с поглед го предупреди да мълчи.
— Мисля, че трябва да излезем, Алейн — каза Парис и приближи до приятеля си.
— Аз оставам — каза Алейн твърдо.
— Сега трябва да се разположиш удобно. — Рудолф се направи, че не е забелязал избухването на Алейн, и заговори на зет си: — Мисля, че трябва да превържа ребрата ти. Джоан, намери Ройз и й кажи да донесе превръзки.
— И сама знам къде се намират те, татко. Не е нужно да безпокоя Ройз.
— Тогава отиди и ги донеси. Крайспън, ти седни на леглото и свали панталоните си. Искам да погледна коленете ти. Не можем да позволим на един младоженец да накуцва, нали? Джоан, казах ти да донесеш превръзки. Не стой като вцепенена там, момиче, и прави каквото ти казвам. Всъщност няма значение. Ще изпратя оръженосеца на Крайспън, тъй като ти, глупачко, дори не разбираш какво ти се говори. Той ще се справи по-добре от теб.
Рудолф даде заповеди на оръженосеца и после се обърна към своя собствен. Той току-що бе влязъл в спалнята и бе готов да се подчини на господаря си.
— Бейъд, и ти пристигна най-сетне. Изведи Джоан от тук, и то веднага.
Сега бе време Джоан да избухне. Спалнята й бе пълна с мъже — баща й, отец Еймбрас, Бейъд, който водеше и своя приятел със себе си и който тя изобщо не харесваше; Парис и, разбира се, Алейн. Алейн, който я гледаше с любов и възхищение. Тя се стараеше да бъде достойна съпруга на Крайспън, но всеки път, когато се отдалечеше от него, срещаше Алейн. Неговата одевешна реакция й даде сила. Погледът му й помогна да се противопостави.
— Аз не съм момиче! — изкрещя тя на баща си. — И вече не съм под твое попечителство. Няма повече да се подчинявам на заповедите ти. Аз съм омъжена жена и това е спалнята, която споделям със съпруга си. Ако трябва някой да напусне тази стая, това си ти. Остави ме насаме с Крайспън. Аз ще се грижа за него. Аз, неговата съпруга, жената, с която той спи. Махай се, чу ли! Махай се оттук!
— Лейди Джоан е права — каза свещеникът. — На всички нас мястото ни е вън, а и Крайспън не е сериозно ранен.
— Радвам се да чуя, че поне един от вас проявява благоразумие. — Джоан бе удовлетворена от тази подкрепа. — А сега излезте всички.
Тя избута един по един мъжете към вратата. Искаше да се отърве от всички и най-сетне да остане сама със съпруга си. Последен бе Парис и след него тя затвори вратата.
— Колко решителна си била! — Крайспън я гледаше слисан. Тя се приближи до него и на свой ред разгледа синините. После нежно зацелува подутите места. Бе сигурна, че това ще успокои болката му. — О, Джоан, мила, ти си толкова страстна и нежна…
— Можеше да бъдеш убит. Какво бих правила без тебе тогава! — Джоан се опита да изкупи вината, която изпитваше заради чувствата си към Алейн. Тя си спомни и за предчувствията на Алейн. Целуваше Крайспън по лицето и същевременно говореше: — Трябва да ми обещаеш, че отсега нататък ще бъдеш много внимателен. А сега ме остави да се погрижа за теб. В каната сложих билки. Ще ги привържа към тялото ти. Така болката ще се успокои. Ще те накарам да се почувстваш по-добре, Крайспън.
В мига, в който прокара ръка по тялото на съпруга си, всички мъчителни и объркващи чувства се засилиха: отчаяното желание да бъде прегръщана от Алейн, гневът към баща й, задето искаше да я изгони от собствената й стая, когато Крайспън бе ранен и се нуждаеше от нея. Всички тези чувства контрастираха с нежността към Крайспън. Те я тласнаха към изненадващи действия.
— Ела в леглото, Крайспън! — каза тя, а от интонацията й стана ясно, че не възнамерява да упражнява върху него медицински грижи.
— Какво? Сега? На дневна светлина? — Крайспън изглеждаше шокиран, но не разгневен.
— Да, сега. — Тя хвана ръката му и го дръпна към леглото.
— Но, Джоан, моментът е съвсем неподходящ.
— Не ме интересува. Аз съм изплашена. Ужасена съм от това, което е можело да ти се случи, а аз не съм била до теб, за да ти помогна. Аз съм твоя съпруга и сега те желая, желая те… — Все още държейки ръката му, за да не може той да се изплъзне, тя легна върху леглото. Със свободната си ръка вдигна полата си до кръста. Той затаи дъх и тя мигновено видя физически отговор на предложението си. Несигурна, че той ще направи това, което тя желаеше, поради колебанието му, кое е правилно и кое не, тя продължи да стиска ръката му. Когато посегна към връзката на панталоните му, трябваше да използва лявата си ръка. Бе затруднена, но той не й помогна. С усилие се опитваше да възстанови положението си на господар в леглото.
— Джоан, остави ме. Аз ще ти кажа кога и как ще… за бога, Джоан, недей! — Крайспън се предаде. Затворил очи, той я остави да го освободи от дрехите му.