— Ти наистина си жребец, моят жребец — мълвеше Джоан и се наслаждаваше на силното му тяло.
— Не трябваше да правиш това — бе последният му опит да се противопостави.
— Желая те… — За Джоан това бе единственият начин да се освободи от натрупалия се в нея гняв, да затвори раните в сърцето си. В прегръдките на Крайспън тя щеше да забрави и да намери миг спокойствие. — Аз искам дете, Крайспън, твоето дете.
Когато Крайспън проникна в нея, тя обви крака около кръста му, привличайки го по-дълбоко в себе си. В природата на Крайспън бе да остане нежен докрай, без значение колко силно го желае тя. Така бе и този път. Когато той се отдръпна от нея, Джоан избухна в плач. Едри сълзи се стичаха по бузите й, изпълни я раздразнение.
Крайспън се изправи и седна в края на леглото. Тя оправи дрехите си, но остана да лежи.
— Никога не съм си представял, че едно мило и порядъчно момиче като теб би могло да се държи по такъв отвратителен начин — каза той строго.
— Не ми се сърди — помоли се тя. — Когато чух, че си ранен, бях толкова изплашена. А после, когато дойдох тук и видях, че имаш само няколко синини…
— Не мислех, че те е грижа за мен толкова много — по характерния за него бавен начин, Крайспън се размърда и постави ръката си върху бедрото й. — Това обижда ли те?
— Не, лорде мой. — Тя леко раздели бедрата си, за да му позволи да я докосва.
— Сега би било редно аз да легна на леглото, а ти да използваш лечебните билки, за да наложиш коленете ми, както и ребрата и лактите ми. Мисля, че си съгласна, защото не би искала да ме видиш да куцукам, нали?
— Разбира се, лорде мой. — Пръстите на Крайспън се движеха все по-нагоре по вътрешната страна на бедрата й.
— Но роклята ти съвсем скоро ще бъде мокра.
— Тогава мога да я махна, както мога да освободя и косата си от мрежата.
— Това наистина би било… ъ-ъ… много, много по-удобно.
— Щом така желаеш, лорде. — Смеейки се на неговата официалност, тя се плъзна от леглото и свали всичките си дрехи.
— Толкова много усилия за моето благополучие? А после как ще се отблагодаря? — Крайспън говореше, докато тя се върна при него с парче плат в ръка, върху което бе нанесена билковата отвара. — Мисля, че трябва най-напред да е върху коленете ми, а после да продължиш нагоре.
Той не каза нищо повече, а се излегна, позволявайки й да се грижи за него. Когато тя се наведе, тежката й коса падна върху бедрата му. С две ръце той я събра и я сложи зад гърба й.
— Не съм знаел, че да си женен е такова голямо удоволствие — каза той.
— Приемам го като похвала. Благодаря ти. — Тя спря, за да потопи превръзката отново в билковата отвара, и знаеше, че той следи всяко нейно движение и се наслаждава на голото й младо тяло. Мисълта за това я караше да се изчервява. Да стоят двамата голи посред бял ден, също бе вълнуващо. Тя постави топлата превръзка върху коленете му, а той изпъшка.
— Прекалено топло ли е? — попита тя.
— Не, не е от топлината на превръзката, Джоан. Това е съвсем друго.
— Сега виждам, че наистина се нуждаете от моята нежна терапия. — Тя премести погледа си от коляното му върху слабините му.
— Ти ме нарече жребец — каза той. — Тогава язди ме.
Без каквито и да било други ласки и приготовления, без дори да я целуне, той я повдигна и я сложи да седне върху него. Очите й останаха широко отворени. Не знаеше, че мъжът и жената могат да бъдат свързани един с друг по този начин. Неговите ръце бяха около бедрата й и я притискаха силно.
— Ще трябва да се движиш — каза той. — Прекалено силно ме боли, за да ти помогна.
— Но… — Все пак тя се раздвижи съвсем леко, тъй като не знаеше какво точно иска той от нея. Ентусиазмът й нарастваше и тогава тя усети сладостта. — О, Крайспън, Крайспън.
После тя легна върху него, за да си почине, а той остана приятно задоволен.
— Не знаех, че ще бъде толкова хубаво — каза той, докато лежаха прегърнати, — толкова страстно и нежно.
— А аз не знаех, че имаш такова чувство за хумор.
— Никога не показвам тази страна от характера си пред непознати — каза той. — Само най-близките ми приятели знаят това. С Алейн и Парис сме прекарвали много весело. Винаги с много шеги.
Алейн, който я гледаше винаги толкова похотливо. „Няма да мисля повече за него — обеща си тя отново. — Скоро ще се разделим. Той ще си тръгне. Тогава ще ми е по-лесно.“
После гласно каза:
— Крайспън, аз те харесвам толкова много.
— Искрено се надявам да е така. Бих искал харесването ти да премине в силна обич в бъдеще и винаги да се грижиш така за мен, Джоан.