— Той е прав, Алейн. — Винаги трезво мислещият Парис бе разбрал опасността. Той взе ловджийския нож, който отец Еймбрас му подаде, и го затъкна в колана си. — Рудолф никога не би ти дал шанс да докажеш невинността си, Алейн, особено когато ти не си спомняш какво се е случило. По дяволите!
— Не се самообвинявай. Нищо от това тук не е твое дело. Но сега всичко зависи от теб, Парис — каза отец Еймбрас. — Изведи Алейн от тук. Аз няма да кажа нищо. Единственият начин Рудолф да разбере истината е да изнуди дъщеря си да му даде информация. Мисля, че разбираш намеренията ми.
— Да — отвърна Парис. — Разбирам. Надявам се, че Джоан няма да ни предаде. Ще се опитам да направя всичко възможно, за да сме в безопасност.
— Няма да кажа на баща си каквото и да било. — Силата в гласа на Джоан привлече погледите на тримата мъже върху нея.
— Джоан — каза Алейн и се приближи до нея.
— Мисля, че обещанието ти за помощ вече е невалидно — каза тя с все същия твърд глас. — Тръгвайте. Спасете се от отмъщението на баща ми. Докажете своята невинност, ако можете. Оставете ме с мъртвия ми съпруг. Аз трябва да се погрижа за него.
— Заклевам се — каза Алейн, — че при първа възможност ще се върна. Ще се върна за теб.
Това Джоан чу и запомни завинаги, но тя не чу нищо повече от разговора им. Мъката, която бушуваше в нея, и сълзите, с които се бореше, притъпяваха сетивата й. Тя не знаеше къде ще отидат Парис и Алейн. Дори не усети закрилническата ръка на отец Еймбрас върху рамото си. Той изчака известно време, докато те се отдалечат, и отиде да съобщи за убийството на Крайспън. Твърде много преживя Джоан през последните няколко дни. Много хора изискваха от нея неща, които бе неспособна да извърши. Твърде много отрицателни емоции й се събраха. Сега тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за себе си и за смъртта на Крайспън. Искаше й се да е далеч от тук, далеч от мъката и загубата, които преживяваше.
Но тя нямаше как да избяга от тази действителност и от всичко случващо се около нея. Чу шума от нахлуването на Рудолф в стаята на пазачите. С него бяха Бейъд и още няколко мъже. Тя пищеше и се опита да се бори с мъжете, които искаха да отделят тялото на Крайспън от нея. Единственият, на когото се довери, бе отец Еймбрас и само той можеше да се погрижи за мъртвото тяло. Тя чу гласа на Ройз, а после Бейъд я вдигна от пода и я загърна в стара кафява туника. Заведе я в спалнята, която бе делила с Крайспън. Ройз съблече напоената й с кръв рокля и изми лицето, ръцете и тялото й. Сложи я в леглото и покри краката й стопли възглавнички, за да престане да трепери. Успокояващо трябваше да й подейства и подсладеното билково вино. Джоан се отпусна и заспа.
Долу, в големия салон, Рудолф отново се опитваше да урежда съдбата на дъщеря си.
— Разпратих отряди в цялата околия, за да издирят тези негодници — каза той на отец Еймбрас. — Когато ги открият, ще ги сполети същото, което са сторили. Алейн и Парис трябва да си платят за всичко.
— По-добре ще е да потърсиш някъде другаде убиеца — предложи отец Еймбрас.
— Защо? — Рудолф погледна злобно свещеника= — Знаеш ли някой друг, който би искал да навреди на зет ми Крайспън? Та аз го смятах за мой син. Неговият благ характер ме накара да го приема за мой син още щом го опознах. А дъщеря ми? Горката Джоан, тя е разсипана от тази трагедия. Животът й се опропасти.
— Бих искал да я видя, за да я успокоя, доколкото мога — каза отец Еймбрас.
В момента тя спи. Съпругата ми остана с нея. Много мило от твоя страна, отче, но това не те засяга пряко. Ройз и аз ще се погрижим за Джоан. За погребението — не виждам причини то да не се състои в Хоугстън, както ти предложи. Нека го направим утре, после ще можете да осъществите така дълго мечтаното пътуване до Сицилия.
— Мисля, че ще трябва да отложа още веднъж това пътуване — каза отец Еймбрас. — Сега, когато Крайспън не е сред нас, ще е нужен човек, който да се грижи за замъка му. Все пак аз бях най-близкият му човек.
— Но тази задача бе възложена на мен — възпротиви се Рудолф — и се радвам, че уредих това писмено, като подписах сватбения договор. След смъртта на горкия Крайспън аз трябва да поема ръководството на замъка и да бъда настойник на детето му. Та това бе документирано.
— Дете? — повтори отец Еймбрас, стъписан от подобна идея. — Крайспън няма никакви деца.
— В това не можем още да бъдем сигурни, нали така? Джоан може да е бременна.
— Господи! — Отец Еймбрас не одобряваше подобен прагматизъм.