Това бе реч, на която се възхитиха всички присъстващи. Те все още живееха с представата за въздаване на груба справедливост. Речта на Рудолф тази сутрин им доказа, че това е най-хубавата черта на бароните от Нормандия. Без значение бе дали крал Хенри ще обяви Алейн и Парис за престъпници, те нямаше да живеят дълго, ако бъдат заловени. А що се отнася до Джоан, всеки от присъстващите би постъпил по същия начин и би твърдял, че дъщеря му е бременна, дори и да не е така, за да може да поеме ръководството на земята.
Всички гости си бяха тръгнали от Бенингфорд и сега замъкът бе отново тих. Барон Рудолф, сега владетел на два пъти повече земи, отколкото имаше преди една седмица, бе абсолютно уверен в силата, която притежаваше. И поради тази причина той не изпитваше никакви угризения от това, че бе заключил Джоан и съпругата си в спалнята.
— Престани да хленчиш! — изкрещя той на Джоан. — Може да си изпитвала удоволствие, когато си била с Крайспън, но това не е било нищо повече от физическа наслада. Ти изобщо не го познаваше. Не го познаваше така, както аз и Ройз се познаваме. Ще престанеш ли най-сетне да трепериш?
— Той беше толкова мил с мен! — Джоан направи всичко възможно, за да убеди баща си, че мнението му е погрешно. — А ако имахме повече време, аз щях да бъда благодарна на топлината, която той ми даваше, и връзката ни щеше да прерасне в истинска любов. Щяхме да се научим да се грижим един за друг и да бъдем щастливи.
Джоан видя, че баща й не й вярваше, и тя млъкна, знаейки, че със своята грубост е неспособен да разбере нежността на Крайспън.
— Най-голямото ми желание е да си в безопасност — заяви Рудолф. — Поради тази причина ти ще останеш в тази стая и не искам да чувам повече оплаквания.
— Какво искаш да кажеш? — заплака Джоан. — Че съм затворник? Ако е така, защо? Какво лошо съм направила? На кого съм навредила?
— Да се надяваме, че нищо лошо не си направила. Ще стоиш тук, под охрана, докато разбера дали си бременна.
— Но това ще стане след седмици. — Този път протестът бе на Ройз. — Разбирам, когато не й позволяваш да язди или да вдига тежки неща, за да не пометне, но да не й позволяваш да излиза на слънце, за да се разсее… А бродерията й?
— Тя може да бродира и тук. Има достатъчно светлина.
В действителност това бе една прекрасна стая. От всички стаи за гости в замъка тя бе най-хубавата — бе разположена в западната кула, усамотена и безопасна. Прозорците бяха високи, с широки первази, и бяха разположени на две съседни стени. Така се образуваше един светъл ъгъл, където бяха разположени куп възглавнички, удобни за сядане. За по-голямо удобство прозорците, освен дървени капаци, имаха и тежки вълнени завеси, които задържаха топлината през зимата. Самата стая бе в най-високата част и се намираше точно над спалнята на лорда. Вещите на Крайспън и раклата с дрехите му бяха изнесени по нареждане на Рудолф.
— Не виждам нищо нередно в тази стая — каза Рудолф и погледна двата мангала, които издаваха топлина през зимата. — Мисля, че е изключително удобно и би трябвало да си щастлива тук.
— Не мога да остана заключена в тази стая!
— Но точно това ще направиш — отговори Рудолф. — Не мога да ти позволя да разговаряш или дори да виждаш когото и да било, докато не разбера дали си бременна. И то бременна от Крайспън. Едва тогава ще мога да бъда сигурен в бащата на наследника си.
— А какво ще стане, ако тя не е бременна? — попита Ройз.
— Ако не е — каза Рудолф, извивайки пръстите си така, като че ли ще ги забие в гърлото на Джоан, — ще я омъжа за някой друг веднага щом свърши траурът и съм сигурен, че не е с дете. Трябва да имам наследник на всяка цена. Трябва!
— Но това е много жестоко за едно момиче. Тя не заслужава подобно отношение — възмути се Ройз.
— Нужно ли е да ти припомням, че ако ти ме бе дарила с дете, нямаше да имам подобно отношение към Джоан? И всичко това нямаше да е необходимо. — Рудолф се обърна към Ройз с наслада от чувството, че може да подчини на волята си всеки, който се противопоставя. — За всяка съпруга най-тежкото бреме е това на безплодието и такива жени би трябвало да бъдат изпращани в манастир. Мисля, че подобна мярка е съвсем справедлива, и не искам да ми се противопоставяш.