— Остави конете както са — каза на Парис, когато той понечи да разседлае коня, който бе язден. — Може да се наложи да напуснем това място внезапно. А ти, Алейн, можеш спокойно да пиеш от виното. В него няма маков сироп.
— Маков сироп? — Алейн отмести виното и се втренчи в свещеника. — Това ли ме накара да се почувствам болен онази вечер?
— Мисля, че да — каза Еймбрас. — Маковият сироп, примесен с подходящи билки, води до състояние, в каквото бе изпаднал ти. Останалите съставки са лесни за намиране. Всяка билкарка ги има в килера си и когато ги смеси, те причиняват неописуема болка.
— Надявам се, не мислиш, че лейди Ройз е намесена в това злодеяние? — попита Парис. — Или Джоан?
— Не. Разбира се, че не — бързо отговори Еймбрас. — Нямам никакви доказателства, за да мога да обвиня когото и да било. Оставям търсенето на виновника на вас. Но бих се обзаложил, че ако бе изпил цяла чаша с вино, а не само една глътка, в онази нощ, ти също щеше да си болен. Въпреки че това е недоказано твърдение, мисля, че и двамата е трябвало да бъдете опиянени, за да могат да ви обвинят в убийството на Крайспън.
— Но кой го е направил? — попита Алейн.
— Не знам — каза Еймбрас.
— Но сигурно подозираш някого. Иначе нямаше да ни кажеш всичко това — настояваше Алейн.
— Не мога да кажа ничие име и да обвиня някого без доказателства — отговори Еймбрас.
— Но и аз бях обвинен без доказателства! — възпротиви се Алейн. — Ако трябваше да доказвам невинността си, не бих могъл да го направя в безпомощното състояние, в което се намирах тогава. Не си спомням нищо от това, което се бе случило.
— Не е трябвало да си спомняш — намеси се Парис. — Затова е бил предназначен маковият сироп. Да те обърка, а също и мен.
— Джоан добре ли е? — попита внезапно Алейн.
— Не съм я виждал след онази нощ. Баща й я заключи в спалнята. — Еймбрас разказа всичко, което знаеше за Джоан и Рудолф.
— Трябва да намерим начин да освободим Джоан. — Алейн скочи, като че ли веднага ще тръгва към Бенингфорд.
— Дори и не си помисляй! — посъветва го Еймбрас. — Двама или трима мъже не могат да се надяват да завладеят Бенингфорд. Ще бъдете заловени и не се съмнявам, че Рудолф ще обвини и двама ви в лудост и ще изиска от вас самопризнание, преди да ви окачи на бесилката. Седни долу, Алейн, и ме слушай добре. Искам ти и Парис да отпътувате с мен до Сицилия.
— Не! — протестираше Алейн. — Няма да напусна Англия. Справедливостта трябва да победи заради Крайспън. Трябва да намеря истинския убиец и да премахна петното от името си. Трябва да спася Джоан.
— Вярвам, че след време ще успееш. Но в момента не можеш да направиш нищо, освен да спасиш себе си.
— Няма да оставя Джоан! — Лицето на Алейн бе гневно, а юмруците му бяха стиснати.
— Може би трябваше и аз да сложа маков сироп във виното — каза Еймбрас.
— Алейн, успокой се и го изслушай! — увещаваше го Парис. — Може да не ти остане време за това, ако преследвачите на Рудолф достигнат тази горичка.
Алейн послуша Парис, защото това бе единственият човек, в чиито съвети винаги се вслушваше.
— Добре, старши сър Парис, ще изслушам това, което чичо Еймбрас има да ми каже.
— Тогава седни! — заповяда свещеникът и Алейн се подчини. — Както знаете, възнамерявам да пътувам до Лондон и после до Нормандия — каза Еймбрас. — Това означава, че хората на Рудолф ще концентрират вниманието си на север и изток в посоката, в която те вярват, че аз ще тръгна. Той очаква, че аз ще открия помощ, бягайки в тази посока.
— Това им предположение ще се засили от факта, че си взел три коня. Те ще мислят, че с тях ти искаш да започнеш пътуването си.
— Точно така — кимна Еймбрас. — Такова беше и моето намерение. Исках да ги заблудя. И докато Рудолф издирва двама рицари и един свещеник, запътили се към Лондон, трима свещеници ще яздят на север за няколко дни, а после ще тръгнат в западна посока към Уелс. Взел съм свещенически дрехи и за вас. Ето ги в дисагите на седлото.
— Уелс? — повтори Алейн. — Защо до Уелс?
— От Уелс е най-лесно да се стигне до Ирландия.
— Чудесна идея — каза Парис одобрително. — Така Рудолф ще загуби следите ни. А за уелсците съм чувал, че те съвсем не са добронамерени към него.
Изглежда, Алейн също бе ентусиазиран за тази идея, но продължи да мълчи. Еймбрас му разказа останалата част от плана си.
— Стигнем ли веднъж в Ирландия, можем лесно да намерим кораб, който да пътува до град Бордо, тъй като между тези две области има засилена търговия с вино. От Бордо ще тръгнем на юг към Средиземно море. А там ще можем да се качим на кораб за Сицилия.