— Това е толкова дълго пътуване — отбеляза Алейн — Ще трае месеци, особено ако времето е лошо и ветровете не са попътни, докато сме в морето. А и чакането на брега, докато дойде подходящ кораб…
— Толкова по-добре — каза Еймбрас с поучителен тон на двамата си събеседници. — Ще имам време, за да проведа някои образователни задачи, докато пътуваме. Нужно е да знаете по-добре латински, отколкото сега. Оскъдните ви знания по гръцки също ще бъдат попълнени. После ще се заемем и с арабския, разбира се. Учил съм го няколко години, за да съм подготвен за посещението си в Сицилия.
— Не се учудвам, че учен човек като теб знае толкова много езици, но защо трябва и аз да ги уча? — попита Алейн пренебрежително.
— Този въпрос издава пренебрежителното ти отношение към земите, които ще посетим — каза му Еймбрас. — Като допълнение към езиците, на които ще ви науча, ще ви предам и всичките си знания за забележителното кралство Сицилия. Така вие ще можете лесно да намерите пътя към двора на крал Роджър. Искам да избегна глупавата грешка, която допуснах първия път, когато бях в Сицилия. Тогава пътувах от Свещената земя към къщи. Все още бях рицар и не оценявах силата на знанията и другите възможности, които те ми предоставяха. Връщам се втори път там, но това ми посещение е насочено към знанията, които изпуснах преди. Бих искал да разберете предимствата на възможностите, които аз някога пренебрегнах.
— Ако напусна Англия с теб, на което все още не съм се съгласил — каза Алейн, — то ще е, за да отида само до Ирландия или може би до Бордо. И ако направя това пътуване, то не трябва да трае дълго. Ще се съглася, че едно морско пътуване може да ме накара да си спомня какво се случи в нощта, когато бе убит Крайспън. Виждам, че да напуснем Англия не е лоша идея, поне докато суматохата тук отмине, но ще се върна колкото се може по-скоро. Аз трябва да докажа своята невинност и да махна петното от името си. А още по-важно за мен е да спася Джоан от баща й. Няма да я оставя в ръцете на този грубиян.
— Явно не си разбрал това, което ти обясних — каза Еймбрас. — Рудолф няма да миряса, докато не ви обявят за престъпници. Той се е обърнал към краля с такова искане и когато Хенри подпише прокламацията, всеки човек в Англия с готовност би ви убил. Когато баща ти умре, ти няма да можеш да наследиш земите му. Вместо да принадлежат на теб, те ще бъдат конфискувани от държавата поради липса на наследник.
— Тогава ще бъда рицар без земи като Парис — каза Алейн, опитвайки се да осъзнае истината, която бе пренебрегвал до този момент.
— Но аз ще ти кажа нещо, което трябва да знаеш — продължи Еймбрас. — В Сицилия всеки рицар, който притежава интелигентност и отлични военни умения, може да спечели много земи и висока титла.
— Които обаче не ми носят нищо тук, в Англия, нали така? — каза Алейн.
— Има едно-единствено нещо, за което съм абсолютно съгласен с Рудолф — каза Еймбрас. — Крал Хенри няма да живее още дълго и когато той умре, ще има големи размирици по тези земи. Както и Рудолф аз не вярвам, че знатните фамилии ще следват една жена. В това, което предстои, се крие най-голямата ти надежда. Обявените за престъпници са често забравени по време на граждански неподчинения. Ела с мен в Сицилия, Алейн, и там спечели титла, благосъстояние, земи и власт. Тогава ще можеш да избереш най-подходящия момент, за да се върнеш и да докажеш, че си невинен.
— Но ти говориш за години — възпротиви се Алейн — А какво ще стане с Джоан? Не мога да я оставя толкова време под покрива на Рудолф.
— Нищо не можеш да направиш за Джоан — този път отговори Парис, който бе слушал внимателно думите на Еймбрас с нарастващо вълнение. — Рудолф ще пази Джоан много строго. Ще постави такава охрана, че никой няма да може да се добере до нея. Той ще я пази като очите си, тъй като единствено чрез нея ще може да упражнява контрол върху земите на Крайспън. Негова заветна цел е разширяване на владенията му и той няма да се спре пред нищо. Още по-добре ще е за него, ако Джоан износи дете от Крайспън.
— Знам всичко това много добре. — Алейн отново се изправи. — Не е нужно да ми го повтаряш. Не мога да понеса да мисля постоянно за Джоан. Всичко, което се случи с нея, ще ме съсипе. Ще се разболея още веднъж — ще се разболея, и то непоносимо тежко. Нито един от вас не знае какво е да обичаш, докато сърцето ти се пръска от мъка.
— Наистина ли мислиш, че не знам какво е това? — попита Еймбрас, който остана да седи върху голата земя с кръстосани крака и да яде от хляба си. — Защо мислиш, че изоставих металната си ризница на рицар и наметнах свещеническата роба? В името на Бог аз бих направил всичко, защото го обичам. Бих умрял като мъченик, ако трябва.