— Това не е, като да обичаш жена. Съвсем друго е — заяви Алейн.
— Може би не — свещеникът запази благия израз на лицето си въпреки гнева, който бе изписан върху това на Алейн. — Обичал съм и жена, дори две, в моя живот, докато бях рицар. Разбирам чувствата ти в този момент и колко тежко ти е във всичката тази бъркотия, която цари в мислите ти. Разбирам и копнежа ти по нея, желанието ти да я докоснеш и да бъде до теб. Но в търсене на всичко това можеш да загубиш целия си живот и да навредиш и на Джоан. Моля те да помислиш трезво дали можеш да помогнеш сега на Джоан. Ако изчакаш и размислиш, ако планираш всичко внимателно, тогава някой ден ще можеш да успееш там, където днес със сигурност ще се провалиш. Изчакай и ще видиш, че нещата ще се наредят както ти искаш. Нужно е търпение.
— Да чакам? Не мога! — Алейн се отвърна троснато от приятелите си, насочвайки се към гората. Парис реши да го последва, но Еймбрас го спря.
— Остави го сам — каза му свещеникът. — Дай му време да помисли. Алейн не е глупак. Той ще съумее да вземе правилното решение.
Алейн навлезе бързо сред храстите и спря само за да забие юмрука си в най-дебелото дърво, което можа да намери. Изобщо не навреди на дървото, но болезнено насини ставите на пръстите си.
Той знаеше, че отец Еймбрас е прав. Ако можеше да спаси Джоан и да я вземе със себе си в Сицилия, щеше да го направи и никога повече нямаше да се върне в Англия. Но той не можеше да я спаси, не и без да рискува собствения си живот, а така не би помогнал на жената, която обичаше. Ако изобщо можеше да се надява някога да спаси Джоан, трябваше веднага да напусне Англия. Да я напусне колкото се може по-скоро. Бе готов на всичко, за да се върне при Джоан, да бъде близо до нея и да я пази от всичкото зло на този свят. Той бе сигурен, че един ден ще успее, но не сега.
Алейн отново заби ръка в дървото, почти наслаждавайки се на болката. Тя му помагаше да забрави другата, която се таеше в сърцето му и която бе много по-силна. Това бе болка, която нямаше да отмине, докато той не усетеше, че Джоан е в прегръдките му завинаги.
Но той нямаше да покаже своята болка. Той бе мъж, а не момче и щеше да я таи дълбоко в себе си. Щеше да направи както Еймбрас предложи. Ще натрупа състояние в Сицилия и ще стане по-силен, отколкото е Рудолф. Едва тогава ще може да го смачка, да направи с него това, което заслужава. Стане ли достатъчно силен, ще се върне и ще унищожи Рудолф, с което ще премахне и петното от името си. Щеше да докаже и своята любов.
— Ще се върна — прошепна Алейн, този път удряйки челото си в кората на дървото. — Чакай ме, Джоан. Ще се върна за теб.
Глава 8
В една топла августовска нощ, докато се събличаше, Рудолф разбра, че най-силното му желание е осъществено. Дълго лелеяната мечта бе реалност.
— Лорде мой — започна Ройз, — Джоан и аз сме сигурни, че тя е бременна, но тъй като ти не я посещаваш от няколко седмици, тя ме помоли да ти съобщя. — Рудолф забрави това, което правеше до този момент, и се втренчи в съпругата си. Тя продължи: — Вече втори месец цикълът й не идва. Освен това не се чувства добре всяка сутрин. Има и някои други признаци, но тези са най-сигурни.
Само за няколко мига Рудолф се почувства щастлив. След като помисли малко, той прецени и останалите възможности на създалата се ситуация.
— Няма гаранция, че детето ще е момче или че Джоан няма да пометне. А и дори да го износи, и то да е момче, не се знае дали ще оживее, след като се роди. Както виждаш, не мога да бъда сигурен в нищо.
— Но, скъпи, не бъди толкова черноглед. Защо не се настроиш по-оптимистично? — попита Ройз. — Настроението на Джоан е видимо подобрено. Тя е толкова щастлива, че ще има дете от Крайспън. Ще се радва на това дете независимо дали е момиче, или момче и съм сигурна, че много ще го обича.
— Джоан е като всички жени — с превземки и глупаво суетене. На нея не й трябва наследник и затова й е все едно. — Рудолф погледна красивата си тъмнокоса жена. Нежните й рамене се показваха изпод нощницата. Шията й бе тънка и дълга. На Рудолф често му се бе искало да извие пръсти около това елегантно вратле и да отнеме живота й като наказание за нейната бездетност, но той бе достатъчно умен, за да знае, че тя му е нужна. Не можеше да се справи с домакинството без Ройз, а и сам не можеше да се грижи добре за Джоан, поне докато внукът му се появи на бял свят.