— Никога няма да те оставя сама — каза Ройз, стискайки силно ръката на Джоан. — Дръж се за мен сега. Няма да те оставя.
— Не е редно да излиза толкова бързо — обади се акушерката. Тя остави чашата си с вино и се приближи, за да види Джоан. — Това е първо дете. Би трябвало да се напъваш още часове и може би дни.
Тя посегна да сложи ръката си върху корема на Джоан, но родилката изкрещя.
— Остави ме на мира. Не ме докосвай!
— Продължавай сама тогава. Скоро ще крещиш много по-силно и ще ме молиш да ти помогна.
Акушерката се запъти към вратата, за да вземе водата от Лиз. Както се бе споразумяла с Ройз, тя бързо разкара жената на Бейъд и залости вратата.
— Никой не трябва да ни безпокои. Седни там и мирувай, докато не ти наредя нещо друго — заповяда Ройз на старата жена и посочи ъгъла.
— Правете каквото искате. Нали мен няма да ме боли — каза тя.
Както акушерката предупреди, тялото на Джоан не минаваше през първоначалния за всяко раждане бавен стадий, който продължаваше няколко часа. На родилката й се струваше, че утробата й бърза да се освободи от товара си, така както тя бързаше да прегърне детето си. При всеки напън Ройз неизменно стискаше ръката й. Тя милваше челото й и шепнеше успокоителни думи. Ройз също цялата трепереше. Краката й се бяха подкосили, а по челото й изби пот. Тя придърпа един стол и седна. Джоан продължаваше да се напъва и започна да мисли, че ще умре от изтощение. Ройз следеше всичко внимателно. Тя разбра, че моментът наближава. След всичките усилия, които бе направила родилката, не й бяха останали сили да се напъва повече. Накрая тя престана да крещи и усети, че нещо топло и влажно се хлъзва от тялото й. Последва го триумфиращ писък и радостните изблици на Ройз. Тя го пое в ръцете си, бързо окъпа малкото същество и го уви в меко одеялце.
Върху лицето на Ройз грейна усмивка. Тя обърна бебето към Джоан и отгърна част от тялото му, за да може майката да види, че е момче. Изтощена, но щастлива, Джоан протегна ръце и Ройз й подаде бебето. Джоан го притисна към гърдите си. То сбръчка личицето си и тя се усмихна, после то изпищя и това бе най-радостното нещо, което бе чувала от близо една година.
— Помогни ми да сваля тази мръсна дреха — каза тя на Ройз. — Синът ми Крайспън е гладен.
Миг по-късно бебето сучеше от гърдата й, но тя скоро заспа изтощена.
— Добре — започна акушерката, напусна своя ъгъл и се приближи към двете жени. — Изродихте здрав и читав син, нали тъй? Сега ще ви кажа какво. Аз мисля да кажа на Рудолф, че детето се е родило без моя помощ. Аз бях тук, за да ви помогна, ако си спомняте това.
— Но нали вече ти платих — каза Ройз, но гласът на щастливата Джоан я спря.
— Всичко е наред. Остави я да прави каквото иска. Нека каже на Рудолф каквото иска и той после да й плати. Нас това изобщо не ни засяга. Най-важно е, че Крайспън е жив и здрав. Но, бабке, бих ви помолила само да ни дадете малко време, преди да слезете долу в салона.
— Това мога да направя, тъй като вие бяхте добри с мен, не като някои други, а и ми дадохте хубаво вино. Ти, момиче, роди толкова бързо, че ония долу със сигурност още не очакват нищо.
Акушерката се надвеси над Ройз, която миеше кръвта от тялото на Джоан, и каза:
— Добре е, че не си разкъсана, момиче. Така скоро отново ще можеш да приемеш мъж. — Изпивайки още една глътка вино, тя се върна в ъгъла си.
— Не ме интересува никой друг мъж, освен този тук — каза Джоан и целуна мъхестата главичка на бебето. — Колко е русичък.
— Такъв трябва да бъде, след като и двамата му родители са руси — каза Ройз. — Колко тъжно, че Крайспън не може да ги види сега.
Джоан обаче не чу тези думи. Единственото, което я интересуваше, бе синът й.
Рудолф беше във възторг. Веднага щом акушерката му съобщи добрите новини, той се завтече нагоре по стълбите и нахлу в стаята на Джоан.
— Момче! — възкликна тържествуващо. — Най-сетне! Отвий го, Джоан, и ми го дай тук. Искам да му се порадвам, да го видя със собствените си очи.
Джоан направи това, което той й заповяда, и Рудолф се вгледа в наследника си. Бебето първоначално трепереше, изложено на студения вечерен въздух, но после размърда крачета и отвори големите си сини очи. Нежно, или по-скоро предпазливо, Рудолф погали телцето.
— Добре, добре! — каза той, потривайки ръце. — Бейъд каза, че в една от моите ферми има жена, чието дете е умряло, а тя е останала пълна с кърма. Ще заповядам да я доведат утре в замъка, за да накърми детето.
— Не! — Джоан притисна детето си силно към себе си, като че ли искаше да го предпази от плановете на дядо му. — Аз сама ще кърмя малкия Крайспън.
— Крайспън? Никога! — Рудолф я гледаше изненадан. — Моят внук ще се казва Уилям като великия завоевател, който пазеше земите ни.