Тя погледна малкия Уилям Крайспън и разбра, че има две причини да изтърпи Рудолф. Първата бе детето, което тя искаше да възпита така, че той да не стане като баща й. Може би той щеше да бъде нежен и разумен като Крайспън. Другата й цел бе да накаже убиеца на Крайспън. Тя все още не знаеше как ще го направи, но бе решена да намери начин и това желание я правеше силна и непреклонна.
Част II
Глава 9
Сицилия 1135–1152
На двайсет и първи март, деня, в който Джоан роди сина си, Алейн, Парис и отец Еймбрас пристигнаха в Палермо. Бяха преживели едно мъчително пътуване.
След като дълго време успешно се изплъзваха от преследвачите си, те преминаха границата между Уелс и Англия. Там, в манастира „Св. Деоний“, отец Еймбрас познаваше няколко монаха, които щяха да им помогнат.
— Там ще можем да си починем няколко дни в безопасност — бе казал Еймбрас. — После ще уредим пътуването с кораб до Ирландия.
Те се придвижваха с ирландски търговци и попадаха в обкръжението на Грифън — местен лидер. Като свещеник и най-възрастен, отец Еймбрас разказа накратко за случилото се в Бенингфорд, което бе причина те да избягат от Англия.
— Ти говориш добре — каза якият Грифън, — но как мога да бъда сигурен, че вие не сте шпиони, изпратени да проучат дали ние, уелсците, не възнамеряваме да нападнем злите нормандци? Преди да ви се доверя, ще се уверя, че историята ви е истинска. Ще останете тук като мои гости, докато аз пратя мои хора по границата, които да поразпитат за последните новини около лордовете от Марчър.
— А когато разберат, че отец Еймбрас не лъже, какво следва? — попита Алейн, който бе раздразнен от това протакане.
— Ако това, което казвате, е истина — отговори Грифън със същия язвителен тон, — ще ви благословя и вие ще продължите пътя си. Тъй като не обичам източните си съседи, които искат да подчинят Уелс, нямам причини да не ви помогна.
— Ние не лъжем — спокойно каза отец Еймбрас, преди Алейн да даде воля на гнева си, който твърде често се надигаше тези дни.
Проучванията, които приятелите на Грифън трябваше да направят, траяха повече от месец. След като най-сетне той чу новините, които те му носеха, Грифън информира гостите си, че Рудолф продължава да издирва Алейн и Парис, а също и отец Еймбрас.
— Той твърди, че ти си крадец на коне — каза домакинът на свещеника. — Казва, че си отишъл в замъка му само с едно муле, а си го напуснал с три от най-хубавите му коне. Отче, срамота е човек, проповядващ божието слово, да извърши подобно злодеяние. — Весели пламъчета играеха в очите на Грифън и от това бе ясно, че той е силно впечатлен от историята и се възхищава на хитроумния отец.
— Планът ми бе да даря тези коне на манастира „Св. Деоний“. Мислех, че ако могат да ги продадат, среброто ще бъде използвано да се нахранят бедните. — Еймбрас съвсем не изглеждаше засрамен от това, което бе направил.
— Представяте ли си какво би станало, ако едни обикновени монаси се опитат да продадат крадени коне? — попита Грифън. — Тези коне ще предизвикат много проблеми. „Св. Деоний“ няма да може да ги продаде. По-добре ще е да ми ги дадете на мен. Аз ще се опитам да ги изпратя до Източен Уелс, където да ги продам. Ако барон Рудолф все пак ги открие, той ще се заблуди, че вие сте тръгнали на изток. Що се отнася до монасите, заради възхищението ми към вашия кураж и съобразителност ще им подаря шест понита, които те могат да използват както намерят за добре. За мен ще бъде удоволствие да заблудя съседите си — неприятели.
— Вероятно понитата, които ще подари на манастира, са крадени — недоволстваше по-късно Алейн, но Парис и Еймбрас приеха предложението на Грифън.
В действителност Алейн се намираше в Уелс само телом, а духом бе в Бенингфорд. Копнееше да види Джоан, да обгърне с ръце тялото й, да й каже, че ще я обича вечно. Искаше да я изтръгне от коварния Рудолф. Да й даде свободата, която баща й бе отнел.
Алейн знаеше, че Парис и отец Еймбрас бяха прави, когато му казваха, че не може да направи нищо за Джоан в този момент. Всяка нощ, преди да заспи, той си повтаряше, че трябва непременно да се върне при Джоан. Но щом Грифън намери кораб, който да ги отведе до Ирландия, Алейн всеки ден отправяше поглед към безкрайната морска шир, отвъд която го очакваше една непозната земя. Той отиваше далеч от своята любима, но бе сигурен, че някога ще се върне.