Тази проверка се състоя в малка сграда, разположена близо до пристанището, където бе пуснал котва техният кораб. Стените на тази сграда бяха дебели и вътре бе хладно. Липсата на пряка слънчева светлина също се отразяваше добре. Те бяха посрещнати от мъж с бял тюрбан на главата и роба на бяло-синьо райе. Брадата му бе грижливо подрязана. Черните му очи издаваха интелигентен и прозорлив човек.
— Аз съм Абдул Амид и изпълнявам длъжността на кралски мисионер, който се занимава със събирането на информация.
С жест на ръката мъжът им показа, че те трябва да седнат на пейката, върху която за удобство бяха наслагани възглавнички. Върху масата имаше поднос, отрупан със сушени плодове и сладкиши. На разположение бе и една кана, около която имаше чаши. Абдул Амид се настани срещу гостите си.
— Позволете ми да ви предложа нещо освежително, докато разговаряме — каза той.
В каната имаше изстуден плодов сок. Сладкишите бяха покрити с мед и хрупкави бадеми. Сушените фурми, смокини и кайсии бяха толкова сладки, че Алейн почувства болки във венците. Сокът му подейства добре. Той бързо изпразни чашата си и прие още, когато слугата му предложи. След като бяха настанени удобно, Абдул Амид заговори бавно и монотонно, оставяйки у Алейн впечатлението, че е повтарял тези думи безброй много пъти, което бе точно така.
— Великият наш крал Роджър II е заинтересуван от всички видове знания. По тази причина той използва мисионери като мен, които да се срещат с пътниците, защото те носят информация за различни географски места. От къде идвате вие, господа, и как пътувахте до тук? Изцяло по вода ли пътувахте, или се движехте и по сухоземни пътища? Ще ми опишете ли реките, планините, градовете, които сте прекосили? Разкажете ми нещо и за времето — за бурите, за небесната гледка през нощта. — Той продължи да ги затрупва с въпроси и когато свърши, Алейн вече се чувстваше изтощен. Всичко, което тримата пътници разказаха, бе записано от секретаря, който стоеше на съседната маса.
Те отговориха на мисионера честно и изчерпателно. Нямаха нищо, което да крият, а и бяха сигурни, че ако кажеха и една лъжлива дума, Абдул Амид щеше да ги прекъсне. За добрите отговори, които даваха в продължение на няколко часа, бяха възнаградени и тази награда щеше да промени живота им.
— Тъй като познавате места, които са малко известни за нас — каза Абдул Амид, — вие ще трябва да се срещнете лично с крал Роджър. В момента това е невъзможно. Кралят не приема посещения, защото само преди месец обичаната от нас кралица Елвира почина. Сега кралят се е усамотил и преживява тъгата от загубата. Тя, покойницата, бе смисълът на неговия живот. Все пак има един мъж, който би бил заинтересуван да чуе всичко, което можете да му разкажете за далечни, земи и непознати морета. Той е особено заинтригуван от всичко, свързано с моретата. Да, вие ще трябва да се срещнете с емира на емирите.
— Емирът на емирите? Владетелят на морето? — Титлата на този човек изтръгна Алейн от мислите му за краля, който бе загубил своята любима.
— Вие говорите арабски? — Абдул Амид бе приятно изненадан.
— Съвсем малко — призна Алейн. — Отец Еймбрас се опита да задълбочи познанията ни — на мен и на Парис, — но се страхувам, че ние сме трудно възприемащи ученици.
— Отец Еймбрас — Абдул Амид се обърна към свещеника с блеснали очи, — тази информация ме кара да ви възприема като изключително интересна личност. Да се надявам ли, че вие сте дошли в Сицилия, за да обогатите знанията си? — Докато говореше, Абдул Амид направи знак с ръка и двама слуги мигновено се появиха, очаквайки заповедите му. Единият от тях бе изпратен със съобщение до Джордж от Ентайх, което трябваше да го информира, че са пристигнали трима англичани. Другият трябваше да донесе двете чанти от кораба, в които бяха всички принадлежности на пътниците. До края на деня Алейн, Парис и отец Еймбрас бяха настанени в луксозни апартаменти в дома на Джордж от Ентайх, главен министър на страната и втори след крал Роджър по сила и влияние.
— Ако това не е дворец, то тогава на какво място живее кралят на тази страна? Възможно ли е да има човек, по-богат от този? — Парис огледа мебелите в стаята. Никога преди не бе виждал толкова богато и луксозно подредена стая. После насочи погледа си към гледката, която се разкриваше през прозореца — пристанището и безкрайната шир на морето.
— Мисля, че ще е абсолютно възможно и за теб да натрупаш състояние и да живееш в такъв разкош — каза му Еймбрас. — Много други преди теб са го направили. Казват, че крал Роджър е изключително щедър към онези, които са честни с него.