— А тяхното влияние е забележително — каза Еймбрас, който бе успял да чуе последните думи на Алейн. — Как си, Алейн? Не съм те виждал няколко дни.
— Джордж ме натиска здраво да работя, но аз се наслаждавам на всеки миг от работата. Надявам се съвсем скоро да присъствам на морска битка.
— Не ти препоръчвам подобно изживяване. Спомням си всичките битки твърде добре.
— Затова ще трябва да оцениш стратегията за последната битка, която замисля Джордж. — Алейн се впусна в подробни описания. Накрая реши, че трябва да отиде и да попита Джордж за нещо. Еймбрас и Парис се усмихнаха.
— Знаех си — каза Еймбрас със задоволство, — че ако Алейн успее да насочи мислите си към нещо друго, освен към лейди Джоан, той ще се възстанови от мъката по загубената любов.
— Не мисля, че се е възстановил — каза Парис. — И никога няма да забрави лейди Джоан, Познавам Алейн твърде добре, за да допусна, че напълно я е прогонил от мислите си.
Глава 11
Слуховете, които достигнаха до Джордж от континента, бяха свързани с Рудолф и скоро бяха потвърдени. Непокорните нормандски благородници, които заемаха Южна Италия и бяха във васална зависимост от Роджър, отново се бяха вдигнали срещу своя сюзерен. По-лошото бе, че размириците окуражаваха Свещената Римска империя да вземе отношение. Въстаналите лордове подготвяха договор с италианския град Пиза, който бе владение на империята. Облагодетелствани от това, лордовете атакуваха Неапол по суша на двайсет и първия ден от април, а флотата на Пиза блокира връзките на Неапол по вода.
Тези новини изтръгнаха крал Роджър от Сицилия от траура, в който бе потънал след смъртта на кралицата през февруари. Той свика най-доверените си съветници, сред които бе и Джордж от Ентайх. Джордж използва възможността да представи своите гости на краля.
Тъй като бяха свикнали с лукса в дома на Джордж, тримата джентълмени не бяха толкова учудени, както биха били при други обстоятелства, когато видяха ориенталския разкош, в който живееше кралят на Сицилия. Кралският дворец бе построен в местността, която се издигаше високо над Палермо, на миля и половина в западна посока, където бе тихо и много по-хладно. Нормандите, които живееха на острова, използваха стара сарацинска крепост, която бяха обновили и разширили. Тя включваше градини, фонтани и дори кула, използвана за обсерватория, откъдето кралските астрономи наблюдаваха небето всяка нощ. Стените на крепостта бяха пазени от триста специално подбрани мъже. Вътре, по времето на Роджър и неговия баща, тя се бе превърнала в съкровищница, пълна с коприни и златни бижута.
Салонът, в който бяха настанени Джордж и неговите гости, се намираше на горните етажи и бе украсен с дърворезби и препарирани птици. Огромни геометрични фрески бяха издълбани на тавана. В средата на помещението бликаше фонтан, а водата от него продължаваше в поточе през стаята. Сребристи възглавнички омекотяваха дървените пейки, разположени около стените. Слънчевата светлина проникваше навсякъде, а в саксиите по прозорците цъфтяха екзотични растения, повечето от които бяха пълзящи и се спускаха надолу по външната стена.
В центъра на този разкош седеше кралят на Сицилия Роджър II. Той носеше роба от брокат в червено и златисто. Благородното му красиво лице все още бе белязано с мъка.
След като Юланда му бе казала, че въпреки траура Роджър настоява да получава ежедневно доклади от своите министри, Парис не се учуди, когато разбра, че кралят е знаел за тримата англичани, отседнали у Джордж. След като приветства Еймбрас с топли думи и го покани да се чувства удобно в кралството, Роджър се обърна към двамата по-млади джентълмени.
— Джордж ме информира, че сте склонни да служите на моето кралство и да ми помогнете да се справя с разбунтувалите се васали — каза Роджър.
— Аз ще приема предложението на Джордж и ще продължа да работя за него — съобщи Алейн. Начинът, по който израженията на Роджър и Джордж се промениха, убеди Парис, че бъдещето на приятеля му бе решено още преди да влязат в приемната на краля.