— Не, лорде мой — прошепна тя, оставяйки го да реши дали това се отнася за току-що случилото се, или за това, че се е изплашила.
Джоан усети, че червенина изби по лицето й. За момент бе забравила, че Крайспън ще бъде с нея, щом се оженят. За един кратък миг, тя се остави да мисли за него като за добър приятел.
По-късно, когато вървяха през гората, ограждаща Бенингфорд, Крайспън се доближи до нея, но този път с него бяха Алейн и Парис.
— Бих искал да опознаеш моите приятели и също да ги обикнеш — каза Крайспън.
Джоан не можеше да отговори. Добре казаните, но смущаващи я думи бяха последвани от мълчание, докато не заговори Парис.
— Ще е лесно да ни обикнете, лейди Джоан. Ние сме най-забавните приятели, които ще познавате.
Джоан видя в очите му топлота и разбиране, които я накараха да се отпусне за миг въпреки присъствието на Алейн.
— Сигурна съм, че скоро ще ви приемам като мои братя.
— Всеки мъж би се чувствал благословен да ви познава, лейди. — Тези думи, изречени от Алейн, я накараха да заби увереността си.
— Този звук е от рога — намеси, се Парис. — Алейн, хайде да се присъединим към лова. Ти идваш ли, Крайспън?
— След малко. — Крайспън хвана юздите на коня си. — Вие двамата вървете, аз искам да поговоря с моята дама насаме.
Когато другите се отдръпнаха, той й каза:
— Радвам се, че ги харесвате. Мисля, че ние ще бъдем една чудесна двойка.
— Моля се за това.
— Ако нямате нищо против, бих искал да ви целуна отново. Не бих искал да ви обидя, но се съмнявам да сте целувана преди.
— Това е вярно. Винаги съм била добре пазена. — Тя си представи красивото лице на Алейн и каза: — С цялото си сърце бих искала да ме целунете.
Той трябва да е усетил колко силно трепери тялото й. Ръцете му излъчваха сила и топлина. Устните му се докоснаха до нейните, без да будят ужас и тревога, а топлота и спокойствие. Изпита благословеното чувство, че той ще се грижи за нея и няма да допусне да я сполетяват мисли, каквито тя не би трябвало да има. Можеше да разчита на Крайспън. Под натиска на неговите устни нейните се разтвориха и тя почувства топлия му дъх.
След като се отдели от нея, Джоан докосна лицето му, но тази близост я изплаши и тя бързо дръпна ръката си.
— Съжалявам, това беше твърде необмислено от моя страна, но исках да ви докосна — каза тя объркана.
— Ти си толкова невинна, моя малка лейди. Аз съм наистина щастлив. Надявам се, че ти също си.
— О, да. Знам, че баща ми е избрал най-подходящия за мен съпруг, и с гордост ще бъда ваша жена.
— Приемам това като комплимент. Сега мисля, че ще трябва да настигнем другите.
Джоан продължи с него убедена, че след тази размяна на нежност не е способна да мисли за друг мъж. Тя остана до Крайспън по време на целия лов. Беше му благодарна, че я отведе, когато трябваше да бъде убито животното.
По-късно, на вечеря, те отново бяха заедно. Крайспън държеше ръката й почти през цялото време и тя започна да свиква с топлината на тялото му. Участваха заедно във всички забавления, а докато той разговаряше с баща й и с отец Еймбрас, Джоан изучаваше чертите му. Бъдещият й съпруг сигурно щеше да напълнее, когато достигне определена възраст. Представяше си как ще го предотврати, като следи внимателно за това, което той яде и пие. Така правеше и Ройз с баща й. Джоан предположи, че бракът й с Крайспън ще е по-успешен от този на Ройз и Рудолф. Крайспън беше по-благ от баща й. Тя искаше да го направи щастлив. Щеше да подреди дома им, както той пожелае.
Когато в края на вечерта, с позволението на баща й, Крайспън я изведе навън, те се целунаха нежно за лека нощ. Тя не се противопостави, когато ръцете му я обгърнаха силно. В началото бе малко несигурна, но нали той можеше да я докосва където пожелае, след като ще прекарат остатъка от живота си заедно.
След като й пожела приятни сънища, той си отиде. Джоан остана объркана от собствените си чувства, породени от отношението й към двама различни мъже. Стоя дълго разтреперана, със затворени очи, преди да се съвземе и да намери пътя до леглото си.
Глава 3
В късното утро на деня преди сватбата няколко мъже обсъждаха последните детайли от сватбения договор. В момента срещата не изглеждаше толкова важна. Подробностите около зестрата на Джоан и земите на Рудолф, които щяха да наследят внуците му, вече бяха уредени.
— Убеден съм, че скоро в Англия ще има размирици — каза Рудолф на Крайспън и отец Еймбрас. — Всички знаем, че във военните дела най-често се нараняват или убиват млади мъже. Крайспън, аз предлагам в случай на ранна смърт да стана настойник на невръстните ти деца и управител на земите ти. Искам това да е записано на сватбения договор.