В този момент Алейн престана да слуша разговора на двамата млади. Той знаеше от кого Уилям Крайспън бе научил тази история. Със сигурност му бе разказана от Рудолф. Той можеше единствено да се надява, че Джоан не вярва на всичко това. Но ако тя не вярваше, защо позволяваше на сина си да вярва на лъжите на Рудолф?
„Толкова много въпроси — мислеше той. — Защо? Защо? Защо? Кои може да ми даде отговорите? Джоан? Рудолф? Бейъд? Дали Бейъд го е разпознал? Ако е така, дали е достатъчно умен да скрие това?“
Уил, Бейъд и Ройз знаеха, че техните гости ще напуснат Бенингфорд на следващия ден. Но самите гости, след като бяха влезли успешно, плануваха да помолят за подслон още за един ден и една нощ. Така те се надяваха, че ще научат повече неща и ще разобличат убиеца на Крайспън. И ще освободят Джоан. Разкриването на истината около тази ужасна история щеше да започне с Джоан.
Алейн отпи само глътка от виното си, а останалото остави. Работата, която му предстоеше тази нощ, изискваше бистър ум и силни ръце. В противен случай той и приятелите му щяха да бъдат мъртви преди разсъмване. Ако имаше късмет, той щеше да види Джоан само след няколко часа. Важното сега бе Парис да убеди Ройз да му даде ключа от задния вход…
Отляво на Уил седеше Ройз, а до нея бе Парис.
— Сър Спирос — Ройз не забрави да използва фалшивото му име, — има ли нещо, с което да мога да направя престоя ви в Бенингфорд по-приятен?
— Нещо съвсем дребно — отговори той, — но не съм сигурен дали трябва да помоля за това.
— Както ви казах и преди, ще направя всичко, което мога, за да ви помогна. — Тя шепнеше съвсем тихо и Парис знаеше, че е изплашена. Отпи глътка вино: — Кажете ми какво желаете.
— Това, от което се нуждая — гласът на Парис също бе много тих, — е ключът за задния вход.
При тези негови думи тя побеля. Не каза нищо, а само вдигна чашата си и я пресуши. След това заговори със съвсем ясен и висок глас:
— Ако ме извините, сър Спирос — каза тя така, че всички да могат да я чуят, — трябва да проверя нещо в кухнята. Ще се върна след няколко минути.
Тя напусна масата и изглежда никой от присъстващите не видя нещо нередно в действията й. Парис чакаше и вярваше, че когато й се довери, постъпи правилно. Тя нямаше да ги предаде на Бейъд. Той не докосна храната си, докато Ройз не се върна.
След време, което му изглеждаше цяла вечност, тя се върна на мястото си и се усмихна на въпросителния поглед на Уилям Крайспън.
— Понякога Лиз забравя да донесе пудинга навреме — обясни. — Сега той ще бъде сервиран, Уил. Знам колко много го обичаш.
Уил благодари на баба си и насочи вниманието си отново към Самира. Тогава Ройз пъхна ръката си под масата. Парис я почувства върху бедрото си и промуши и своята ръка. В дланта му Ройз остави малък метален ключ.
— Не можех да го сваля от колана си, докато бях на масата. Някой щеше да ме забележи и тогава всичко щеше да се провали — обясни тя.
— Благодаря ти. — Той скри ключа в колана си.
— Трябва да знаеш — предупреди тя, — че Бейъд има друг ключ за тази врата. Използва го, когато проверява бравите. Тази е проверявана преди два дни, пантите са смазани скоро и няма да вдига шум.
— Отново моите благодарности за информацията.
— Моля ви, бъдете внимателни — докато говореше, тя следеше Лиз с поглед. Жената сервираше пудинга върху сребърен поднос.
— Ключът ще се използва не от мен — каза Парис, — но отново ви благодаря.
— Но, моля ви, сър Спирос — Ройз говореше високо, когато Лиз се приближи да поднесе пудинга, — ако продължавате да ми благодарите за подобни дребни неща, аз няма да знам как да ви отговарям. Лиз, ако обичаш, сипи повече от пудинга на сър Спирос. Рецептата е от Ломбардия, така че може да му се стори позната.
В пудинга имаше сушени плодове, яйца, крем. В Италия Парис бе опитвал по-лек вариант.
— Отлично — каза той и се усмихна на Лиз.
Тя не отговори на одобрението му и отмина със студен поглед.
Поради ранното мръкване през зимата обитателите на замъка си лягаха рано. Беше преди полунощ, когато Самира, Алейн и Парис се събраха в стаята на Самира. С тях беше и прислужничката Нена.
— Ето ключа от задния вход. — Парис го даде на Алейн. — Внимавай да не го загубиш. Ще трябва да го върнем на Ройз, преди някой да е открил, че липсва.
— Значи казваш, че Бейъд има друг ключ — каза Алейн и позволи на Самира да завърже на кожена връв ключа около врата му.
После той се обърна към Нена:
— Говорила ли си с нашите оръженосци скоро?
— Да, сър. Научили са, че при студено време наблюдателите на стената се разхождат колкото е възможно по-малко. Преструват се на заети само когато Бейъд ги проверява, но когато той не е там, те стоят на закрито.