— Бейъд изпи солидно количество вино тази вечер — отбеляза Алейн, обличайки черна вълнена туника върху тази, която вече носеше. — Да се надяваме, че спи добре и не тревожи наблюдателите твърде често.
— Кухненските прислужници са подпитали Лиз — каза му Нена. — Те казват, че когато Бейъд пие много, той иска жена си. Лиз не изглежда особено щастлива в такива моменти. Сигурно се чувства отвратително с подобен мъж.
— Почти съжалявам Лиз — измрънка Алейн.
— Да се надяваме, че женският й чар ще ангажира Бейъд тази вечер — каза Парис. — Готов ли си, Алейн?
— Нуждая се от твоя нож, Парис.
Алейн скри оръжието в колана на кръста си.
— Тео Алейн… — Самира бе малко притеснена и сега тя взе ръката на Алейн и го задържа. — Ти чу разговора ми с Уил тази вечер. Той вярва, че лейди Джоан е обичала лорд Крайспън. Не можем да го нараним, като му кажем друго. Какво ще си помисли за нас, когато всичко това свърши?
— Той е един чудесен млад мъж. Прав ли съм? — Алейн спря пороя от въпроси, който тя се готвеше да изсипе върху него. — Аз изобщо не искам да го нараняваме. Защо не оставим този въпрос за Джоан? Нека тя да реши какво ще каже на сина си. Какво ще кажеш?
— Предполагам, че това ще е най-добрият вариант — съгласи се Самира.
— Алейн, приятелю, дано получиш божията благословия и да свършиш успешно тази работа. Колкото повече оставаме тук, толкова повече рискът да ни разкрият се увеличава. Ако разберат кои сме, няма да имаме друг изход, освен да докажем невинността си. Затова трябва да съберем информацията, която ни е нужна, и тогава да можем да напуснем Бенингфорд.
— Знам, знам, стари сър Парис. — Алейн потупа приятеля си по рамото. — Тази вечер твоята задача е най-тежка. Трябва да лежиш пред вратата на Самира и да се преструваш, че си заспал, когато много повече би ти се искало да бъдеш с мен. Разбирам колко са важни действията ми през следващите няколко часа. Поемам отговорността безусловно и обещавам, че няма да се проваля.
— Тео Алейн, къде е въжето, което аз и Нена трябва да спуснем за теб?
— Тук. — Алейн отвори чантата си. Той се усмихна на Самира и Нена. Виждаше, че те са много притеснени, и се опита да разсее сериозността им поне за малко. Той зае бойна поза, като държеше металната кука, закачена за единия край на въжето. — Страхувам се, че ще трябва да спя на тази кука и да си представям, че е възглавница. Трябва да ми дадете малко време, докато стигна до мястото. Представяте ли си как се спускам безшумно по стълбите към салона, а после излизам на двора. Може би ще спра да разменя няколко думи с някого, който ме е забелязал, или ще се отбия до обора, за да видя как са нашите оръженосци. Всъщност това е целта на моето излизане, ако някой ме попита. Когато съм сигурен, че не съм наблюдаван, ще отключа задния вход и ще се промъкна плътно до външната стена. Ще стъпвам на пръсти, защото мястото между стената и рова с вода е малко в тази част. Стигна ли веднъж до определеното място, ще се радвам да открия това въже там.
— Говориш така, сякаш това е най-лесното нещо на света. — Самира заразглежда подозрително въжето и прикрепената към него кука. — Освен че мястото между стената и рова е толкова малко, самата стена е гладка и хлъзгава.
— Ще бъде лесно — опита се да я убеди Алейн. — Все пак ще се катеря към небесата, за да видя моята любима. Всичко, което се изисква от вас, дами, е да ми спуснете въжето. Трябва да го направите бавно, за да не се чува никакъв шум. Разбрахте ли?
— Но отворът тук е твърде тесен и няма да можем да покажем главите си и да видим въжето — предупрежденията бяха на Нена.
— Така или иначе няма да можеш да го видиш, защото навън е тъмна, облачна нощ — рече Самира.
— Ако ти не можеш да видиш въжето, Нена — допълни Алейн, — това е по-добре за нас, защото и наблюдателите от кулата няма да могат. Но сега най-важното е аз да го намеря там. Вие тримата ще трябва да придържате куката неподвижна, защото в противен случай ще вдига шум и дори може да повреди стената.
— Разбирам, тео Алейн.
— Щом сляза отново на земята, мога вече да се върна обратно през задния вход. Ще дръпна въжето два пъти. Тогава вие ще трябва да го издърпате и да го приберете отново в чантата ми. След като изпълните всичко това, можете да спите. Утре сутринта ще ви кажа какво е станало.
— Бъди внимателен. Ще се моля за теб. — Самира го целуна по бузата.
— Всичко ще бъде наред — обеща Алейн.
Ръкавиците, които Алейн бе сложил на ръцете си, за да се изкатери по въжето, не стоплиха ръцете му, тъй като студът бе непоносим. Катеренето не бе трудно за него. Той се бе катерил по въжетата на платната на много кораби, бе се прехвърлял от кораб на кораб. Бе изкачвал и стените на не малко замъци в Сицилия и Италия. Знаеше, че ще успее да достигне прозореца на Джоан, освен ако не бъде спрян от някого от наблюдателите на кулата. Или ако ръцете му не се вкочанясат и откажат да му служат.