— Махни се от мен, грубиянин — заповяда Джоан.
— Още не.
След като повече не чу гласовете нито на Парис, нито на пазача, Алейн се отпусна малко и отново насочи мисълта си към тялото, което лежеше под него. Стаята й бе добре затоплена и той отново почувства пръстите си. Усети също, че бузите и носът му се бяха стоплили. Единствено хладна остана Джоан, но тя разбра, че пламъкът на любовта още топлеше неговото сърце.
— Ти, отвратителен лъжец такъв! — просъска тя, опитвайки да се освободи от тежестта му. — О, колко много те мразя. Мразя те!
— Някога ме обичаше, а аз все още те обичам — рече той.
— Не, не ме обичаш. Ако наистина беше така, щеше да ме спасиш преди много години.
— Беше невъзможно. Бях далеч от Англия през цялото това време.
Алейн забеляза искрите, които блеснаха в сините й очи. Видя, че тя разтвори устни, готова всеки момент да изкрещи. Този път той реши да рискува — поднесе устните си към нейните, открадвайки си целувката, за която бе копнял през всичките тези години.
Тя се бореше с него, дърпаше косите му и го удряше с юмруци. Дори се опита да го ритне, но той успя да затисне бедрата й със своите и така я задържа неподвижна.
Алейн не обърна внимание на проплакванията й и на мърморенето, което ги последва. Сега той притежаваше устните, за които бе мечтал. Под него бе тялото, мъката по което го бе докарвала до лудост да, това бе Джоан — неговата любов — най-сетне в ръцете му и той не намери сили да я пусне дълго, дълго време.
— Свърши ли вече? — попита тя грубо.
— Никога не ще свърша с теб. Това бе само една целувка, а аз те искам цялата. Искам всичко, което можеш да ми дадеш, и ще го имам.
— Ако искаш нещо от мен, ще трябва да си го вземеш със сила.
— Ако това, което казваш, е истина, щеше да повикаш пазача, когато имаше възможност.
— О, ще го направя съвсем скоро. Бъди сигурен — рече тя, — но не и преди да чуя извинението, което си измислил за начина, по който постъпи, за това, че ме изостави тук сама, след като ми бе обещал да се върнеш и да ме спасиш. — Изричайки тези думи, тя започна отново да се бори с него.
— Престани най-сетне, жено — скара се той. — Вече не съм момче, а катеренето по стената на кулата съвсем не е лесна работа.
— Жалко, че не си успял да паднеш и да си счупиш врата — каза му тя, опитвайки се да освободи китките си от желязната му хватка.
— Тази Джоан, която някога познавах, никога не би ми говорила така грубо.
— Аз доста се промених, милорд. — Тя си пое въздух. — Мина ли ти някога през ума, че можеше да ме вземеш със себе си, преди да изчезнеш?
— А щеше ли да тръгнеш с мен? — попита той. У него се бе надигнал гняв заради начина, по който тя се държеше. — Или може би щеше да си останеш тук и да хлипаш за горкия Крайспън?
— Той бе по-добър мъж от теб — заяви тя. — Ти ме остави на жестокостта на баща ми. Крайспън ме дари със син, който аз много обичам.
— Вече го срещнах. Приликата е поразителна.
— Ти ме изостави — каза тя, а на лицето й се изписа болка. — Ти избяга и не се върна повече при мен.
— Сега съм тук, Джоан. Никога не съм преставал да те обичам и да мисля за теб, но трябваше да изчакам подходящ момент, преди да се завърна.
— Осемнайсет години? Дълго, много дълго чакане, скъпи ми лорде.
Сарказмът в гласа й го подразни и отприщи дълго контролираните емоции. Това съвсем не бе начинът, по който Алейн си бе представял срещата им. Огледа жената, която лежеше под него. Бе тиха и кротка и той започна да подозира, че планува някой нов трик, с който да извика пазача отново пред вратата. Все още държейки китките й над главата, се размести така, че да покрие всяка част на тялото й със своето — бедрата й с бедрата си, гърдите й с гърдите си Мека и трепереща, тя бе цялата под него.
— Мечтаех за устните ти през всеки ден от изминалите осемнайсет години — каза той и я целуна отново.
Този път тя дори не опита да му се противопостави. Остана да лежи спокойно и му позволи да милва устните й със своите.
— Джоан — прошепна той. — Любов моя…
— Мразя те — рече тя. — Не ми причинявай това. Остави ме да продължа да те мразя. Това ми дава сили да живея. Чуваш ли?
Но той не спря. Продължи да я целува, докато тя не отвърна на ласките му. Обви ръцете си около раменете му и го притисна по-силно към себе си. Устните на Алейн бавно целуваха нейните, като че ли вкусваха най-сладкия нектар, езикът му потъна в нея само за да разтвори нежно устните й, а после страстта го завладя и той започна да я целува по-силно, докато Джоан остана без дъх и главата й се замая.