— Веднъж, преди много време, направи същото това — рече тя, когато устните му се отделиха от нейните. — Целуна ме, когато бяхме в градината. И тогава езикът ти бе толкова настойчив. Мислех, че сърцето ми ще спре да тупти. Никога не забравих този миг.
— Джоан — каза Алейн, оставяйки я без желание. — С удоволствие бих прекарал цялата нощ, правейки любов с теб, но не е това, заради което дойдох.
— Тогава защо си тук? — попита тя, връщайки си първоначалната студенина към него.
— Трябва да ти кажа много неща, а и да те попитам за някои. Ще слушаш ли?
— Да, ще слушам, но не само защото ми каза, че имам шансове да се освободя. — Тя се изправи от леглото и приглади полите си. Погледна Алейн, обмисляйки нещо, и в ъгълчето на устните й се оформи лека усмивка: — Помисли добре, Алейн. Наистина ли искаш да ме освободиш? Аз вече не съм онова невинно и доверчиво създание, което познаваше. Всичко, което преживях, ме промени и аз не мога да стана отново такава, каквото бях някога.
— Забелязах промяната — каза той, като потърка врата си, където тя го бе ударила, и погледна към счупената кана на пода.
— Ти също си се променил. — Тя го оглеждаше изпитателно. — Пораснала ти е брада, косите ти са посивели, а раменете ти са станали толкова широки, че се учудвам как успя да минеш през прозореца.
— Не беше лесно — призна Алейн.
— По същия път ли ще се върнеш? — В очите й се таеше топлота.
— Ако остана жив достатъчно дълго… — каза й той.
Хуморът му й хареса. Тя седна до него на леглото и сви ръце в скута си.
— Разкажи ми всичко. Ще слушам, без да те прекъсвам.
Алейн й предаде накратко всичко, което се бе случило, след като той и Парис напуснаха Бенингфорд, оставяйки мъртвия Крайспън в ръцете на младата му съпруга. После описа живота и работата им в Сицилия, приятелството им с крал Роджър, брака на Парис и смъртта на жена му, отказа му да се ожени заради любовта си към Джоан. Завърши разказа си със завръщането в Англия и вярата им, че ще открият истинския убиец на Крайспън.
— Значи Парис има дъщеря — учуди се тя, когато Алейн свърши. — Изненадана съм, че я е довел тук и я е изложил на подобна опасност…
— Тя има много остър ум и е изключително съобразителна. — Алейн се усмихна, спомняйки си за Самира. — Мисля, че той не бе способен да я спре, когато тя реши да дойде с нас. Тя е и упорита.
— И казваш, че ти никога не си се оженил. Но аз предполагам, че е имало жени в живота ти.
— Няколко. Но нито една от тях не беше Джоан.
— Е, аз не съм имала никой мъж след смъртта на съпруга ми — каза тя с нотка на съжаление — и все още пазя чист спомена за младия мъж, който някога ме целуна. Не ми бе дадена възможност да извърша какъвто и да било грях. Всичко бе толкова ужасно. Исках да имам още деца. Деца… — При последните си думи тя почти се разплака. Беше й толкова мъчно за пропиляното време.
— Съжалявам. — Алейн взе ръцете й в своите.
— Изглеждам ли ти много стара?
— Напротив. Изглеждаш забележително млада. Косите ти са все същите. Кожата ти е още толкова мека и гладка… както си я спомнях отпреди години.
— Това казва и Ройз, но аз исках да го чуя от теб. Предполагам, че е така, защото изобщо не съм живяла пълноценно. Бях като насекомо, затворено в малка кутийка, за което времето е застинало. — Тя отдръпна ръцете си от неговите. — Каза, че искаш да ме питаш много неща. Какво искаш да знаеш?
Учуден от връщането на студенината й, той не отговори веднага.
— Каза ми, че имам шанс да се освободя — напомни тя.
— За да докажем, че съм невинен и че друг е виновникът за смъртта на Крайспън, както и че Парис също не е убиецът, ще трябва да разберем кой е истинският убиец.
— Разбирам. — Джоан не се промени, лицето й остана безизразно.
— Друг въпрос, на който трябва да си отговоря, е защо баща ти те държи заключена в тази стая в продължение на толкова много години.
— Отговорът на този въпрос не е толкова сложен. Съвсем просто е.
— Знаеш ли кой е убиецът на Крайспън?
— О, да. Знаех от самото начало. Проблемът бе, че бях забравила някои от детайлите. Предполагам, че се е случило така, защото съм била ужасена, виждайки Крайспън покрит с кръв. И после, когато той издъхна в ръцете ми… Преживявайки подобно нещастие, човек не забелязва някои подробности. Така и аз бях забравила част от случилото се през онази нощ. — Джоан стана и се разходи из стаята. — После имах достатъчно време да си припомня всичко и да го обмисля така, че не след дълго вече знаех истината.