Ахна от изненада, когато позна чуждестранния охранител Лукас, който затвори и после заключи вратата, отправяйки се към западната кула. Бейъд усети мириса на вино, когато мъжът мина покрай него.
— Ето една голяма загадка — как, по дяволите, е успял да вземе ключа от Ройз? — ядоса се Бейъд. — И къде извън стените на замъка е открил вино, та да смърди толкова ужасно? Дали е носил вино със себе си? Сигурно се е срещнал с някого и са си го поделили. Със сигурност това не е Ройз. Тя си седи в спалнята, а и щяха да ми кажат, ако бе извършила нещо нередно. Може би някой се опитва да превземе Бенингфорд. Но кой е извършил предателството? По дяволите! Знаех си, че глупавото момче не трябваше да пуска непознатите. Добре, че поне изпратих да повикат Рудолф.
Глава 18
Дъждът започна да се сипе веднага след изгрев слънце. Студът и влагата пронизваха всеки, който се намираше на открито. В своята стая в западната кула Джоан се взираше в мрачния пейзаж навън и мислеше за мига, в който Алейн щеше да се изкачи по стената и да дойде отново.
— Добро утро. — В стаята влезе Ройз, следвана от Лиз, която носеше поднос с храна. И двете спряха изненадани, когато видяха засъхналото вино на пода и миризмата, която се носеше.
— Какво се е случило тук? — попита Ройз.
— Подхлъзнах се и изпуснах каната, а в тази стая няма нищо, което да използвам, за да почистя бъркотията. — Джоан се обърна рязко към Лиз. — Изпрати някой да почисти пода. Искам също чисти чаршафи. Виното изцапа и леглото ми.
— По-късно ще изпратя жената, която почиства тук. — Лиз остави подноса върху малката масичка и добави: — Трябва да бъдеш по-внимателна.
Лиз отиде до вратата и там кръстоса ръце пред гърдите си.
— Можеш да тръгваш — каза й Ройз.
— Не, няма. Бейъд ми нареди да не ви оставям насаме с Джоан тази сутрин, а също да му докладвам всичко, което вие двете си кажете.
— Внимавай с поведението си, жено. С какво право Бейъд си позволява да следи разговорите ми? — попита Джоан.
— Той си гледа работата и после ще докладва на баща ви — информира я Лиз, оставайки безчувствена.
— Интересно защо Бейъд си е въобразил, че разговорите ми днес ще бъдат интересни за лорд Рудолф? — попита Джоан. Знаейки, че всяка нейна реакция ще бъде докладвана, тя си придаде строг вид, така че да прикрие страха си от възможността Бейъд да е разбрал, че Алейн е в замъка.
— Бейъд смята, че вероятно ще бъда принудена да нося съобщения за или от теб — каза Ройз. — Имаме посетители в замъка.
— Да — добави Лиз, — една варварска принцеса се е настанила в салона и прави на глупак сина ви.
— Тя не е варварска принцеса! — Младият Уилям Крайспън влезе в стаята на майка си. — Лиз, забраних ти да говориш презрително за лейди Самира. Сега ни остави сами. Бих желал да говоря с майка си.
— Бейъд каза, че трябва да остана. — Лиз не се помръдна от мястото си.
— Бейъд не е господар на този дом — напомни й Уил. — Докато дядо ми се върне, аз съм господар тук. Тръгвай!
Под решителния поглед на младия мъж на Лиз не й оставаше нищо друго, освен да си тръгне.
— Как ненавиждам тази жена — оплака се Джоан. — Винаги слухти, винаги е нащрек, като че ли има тайна, която Рудолф все още не знае.
— Предполагам, че дядо ги държи, защото Бейъд му е верен — каза й Уил. — Дядо твърди, че лоялността е много важно нещо, но аз бих искал да ти дадат някоя друга прислужница вместо Лиз.
— Забрави за нея. Разкажи ми за гостите си — подкани го Джоан. — Седни, Уилям Крайспън. Закусил ли си? Ето, тук има сирене, хляб и други неща. Ройз, ще донесеш ли малко вино?
Двете жени останаха да седят в края на леглото и докато се хранеха, Уил остана до прозореца и им разказа за гостите си. Той бе толкова впечатлен от Самира, че думите му им доставиха огромно удоволствие.
— Мислех, че съм виждал красиви жени, докато бях в Болсеворския замък — каза Уил, — но никоя не може да се сравни с лейди Самира. Косата й е черна като нощта, очите й са сиво-зелени. А разговорите с нея! Тя е отлично образована и е посетила толкова много места, за които аз само съм мечтал. Майко, бих желал да нарушиш забраната си да не се срещаш с никого и да позволиш на Самира да дойде при тебе. Или дори ще е по-добре да се храниш с нас в големия салон и тогава ще можеш да разговаряш с нея. Много искам да се срещнете. Моля те.
— Не мога. Уилям Крайспън, не ме насилвай да направя това. Добре знаеш, че никога не се срещам с никого, освен с теб, Ройз и дядо ти.