— Хм, гостът дори не е мъж. — Рудолф се обърна към Бейъд. — За това ли ме повика вкъщи още преди работата ми да е свършена? Къде са оръженосците им?
— В обора — отговори Бейъд.
— Заповядай строго да ги пазят. Увери се, че през цялата нощ ще останат в обора. Нека най-добрите ти мъже да охраняват кулата. Тези предпазни мерки са необходими, за да сме сигурни, че нашите гости няма да ни създават проблеми.
— Слушам, милорд. — Бейъд се оттегли. Той бързаше да изпълни заповедите на Рудолф.
— Ройз, искам храна и вино — заповяда Рудолф. — Не тук. В стаята ми. Яздил съм през целия ден и съм твърде изморен.
Ройз напусна масата.
— А аз, сър, трябва да се погрижа за моята дама — каза Парис на Рудолф. — Трябва да разбера дали ще е готова да пътува утре. След такава умора, нали ги знаете жените, разболяват се. Да дойда ли после до вашата стая, сър, и да ви предам какво е казала тя?
— Стой далеч от спалнята ми — нареди Рудолф. — Кажи на Ройз това, което имаш да казваш. Тя ще ми предаде. Знай, че трябва да бъдеш там, където се очаква от теб тази нощ. Моите хора ще ви следят.
— Сър, уверявам ви, че няма какво да крием.
— Ако казваш истината, тази нощ всички ще спим спокойно, а утре ще накажа Бейъд за това, че прекъсна важни преговори — каза Рудолф. Той се обърна към внука си: — Уил, отивай да си лягаш. С теб също ще си поговоря утре. Щом съм наредил никой да не бъде допуснат в Бенингфорд без мое позволение, всички трябва да го спазват.
— Да, дядо. — Червенината, която изби по лицето на Уил, показа колко засегнат се е почувствал той от държанието на Рудолф, но младият мъж бе твърде добре възпитан, за да спори с дядо си в присъствието на Парис.
— Както знаеш, гражданската война не е свършила още — продължи Рудолф. — Има много мошеници и от двете страни. Бяха ми необходими много ум и хитрост, за да запазя земите си през последните години, и няма да ги загубя само защото ти не можеш да устоиш на усмивката на някакво си момиче.
— Беше въпрос на възпитание, дядо. Да поканя малка група премръзнали и изтощени пътници в замъка…
— О, заминавай в стаята си — грубо го прекъсна Рудолф. — Да върви по дяволите твоето възпитание. Твърде си мекушав, момче. Още от утре ще се заема с теб, за да станеш истински мъж. Съжалявам само, че не го направих още преди години.
Докато Рудолф се разправяше с внука си, Парис бе вече твърде далеч, за да чуе разговора им. Той намери Алейн седнал пред вратата на стаята на Самира.
— Какво, за бога, става? — попита го приятелят му.
— Влез вътре и ще ти кажа. — Парис отвори вратата. — Алейн, мисля, че трябва да отложиш катеренето до стаята на Джоан. Твърде опасно е.
— Ако не отида при нея тази нощ, тя ще реши, че съм я изоставил за втори път.
— Освен това не можем да останем тук още един ден — продължи Рудолф. — Не и когато Рудолф е в замъка. Съвсем скоро той ще ни разпознае.
— Мисля, че ще мога да отклоня вниманието му — предложи Самира. — Бих искала да мога да направя нещо повече, за да ви помогна, освен да прекарам един скучен ден, преструвайки се на болна.
— Забранявам ти да се мяркаш пред погледа на този звяр! — Парис използва целия си авторитет на баща. — Алейн, ако твърдо си решил да рискуваш и да се катериш отново, трябва да го направиш, преди Бейъд да се е разпоредил за още пазачи.
След известно време Парис се върна в големия салон, за да потърси Ройз.
— Занесете топлата вода и храната горе веднага — заповяда Ройз на двама от слугите. — Предайте на барон Рудолф, че скоро ще отида при него. Да, сър, Спирос. Имате ли съобщение за Рудолф от вашата дама?
Ройз пристъпи близо така, че Парис да може да говори тихо.
— Ще можеш ли да отвлечеш вниманието на Рудолф? — попита Парис, мразейки се за това, че използва тази жена по подобен начин. Мисълта, че тази нощ тя щеше да бъде в леглото на Рудолф, го измъчваше.
— Трябва да ти кажа, че са минали около петнайсет години от времето, когато Рудолф показваше някакъв интерес към мен. Той пие твърде много и това притъпява сетивата му. Може би нежеланието му към мен се дължи на факта, че често във виното му слагам билки. Харесва му вкусът им и му помагат да заспи. Виното, което току-що изпратих в стаята му, е наситено с такива билки. Рудолф ще спи дълбоко тази нощ. Аз ще остана при него, за да наблюдавам, и ще му заговоря високо, ако реши да излиза. Така вие ще можете да ме чуете и ще бъдете предупредени. Идва Бейъд — добави Ройз. После с по-висок тон каза: — Ще предам на барон Рудолф съобщението от вашата лейди, сър Спирос. Очакваме да я видим в отлично здраве утре сутринта. Лека нощ, сър Спирос. Лека нощ, Бейъд.