— Лейди Ройз!
Със замислено изражение, Бейъд я проследи, докато тя изчезна нагоре по стълбите.
— Къде отивате сега, сър Спирос?
— Да спя пред вратата на лейди Самира — отговори Парис.
— Къде е твоят приятел, Лукас?
— Мисля, че е отишъл до банята, а после е минал да провери оръженосците — каза Парис.
— Бъдете там, където се очаква от вас да бъдете тази нощ — заповяда Бейъд. — Отнася се за всички ви.
Джоан чакаше на прозореца. Когато Алейн го достигна, тя му подаде ръката си, за да му помогне да прехвърли тялото си през перваза и да влезе в стаята.
— Каквото и да възнамеряваш да правиш — каза Джоан, преди той да се е съвзел, — трябва да го направиш бързо. Синът ми възнамерява да се ожени за Самира.
— Това е интересна идея. Баща ти се е върнал.
— Тогава защо дойде при мен? — Тя бе ужасена. — Трябва да се махнеш. Всички вие трябва да си тръгнете, преди той да е открил кои сте.
— Не можем да направим нищо, докато не отворят вратите утре — отбеляза Алейн. — Доколкото разбирам, Ройз е успяла да упои Рудолф и той сега спи дълбоко. Това ни дава доста време, което можем да прекараме заедно.
— Намесили сте и Ройз? Господ да й е на помощ. — Джоан пое тежко въздух, борейки се със страха си.
— Е, ако само можехме да сложим край на този ад… А сега за твоите планове, Алейн. Кажи ми какво сте намислили да правите.
— Когато сутринта си тръгнах от теб, Джоан, ти ми обеща да ме посрещнеш с чаша вино, когато се върна.
— Да, спомням си.
Тя наля чаша вино и му я подаде. Алейн задържа ръката си върху нейната и се загледа в сапфирените й очи.
— Джоан, любов моя…
— Пийте си виното, милорд.
— Не бях сигурен какво ще открия тук тази нощ — избоботи той. — Ти бе толкова студена, когато дойдох при теб предния път.
— Имах на разположение осемнайсет години да се науча да се контролирам. През всички тези дни съм крила истинските си емоции. Дори от Ройз. Особено от Ройз.
— Тя знае ли кой е убил Крайспън? — попита Алейн и се опита да открие някаква живинка в маската, която тя си бе сложила и която изглеждаше част от истинската й същност.
— Не бих изложила Ройз на опасност, като й кажа истината — отговори Джоан. — Ако тя знаеше и виновникът разбере за това, щеше да бъде убита веднага.
— Аз казах на Парис и Самира. В случай че нещо се случи с мен, бих искал някой друг да знае истината.
— Много предвидливо от твоя страна.
— Трябва да бъда такъв, но каквото и да се случи утре, следващите няколко часа са наши и ние можем да си принадлежим.
— Можем ли? — Джоан се отдръпна от него.
— Желая те от първия миг, в който те зърнах — каза той и пристъпи към нея. — Имаше моменти, в които ти също ме желаеше.
— Може би това време е безвъзвратно отминало. — Тя отново се дръпна назад.
— Не ти вярвам — каза той, следвайки я.
— Преди да продължиш, преди да кажеш нещо, за което да съжаляваш, аз искам да ти кажа, че това, което се случваше между мен и Крайспън в леглото, съвсем не ми бе неприятно. В действителност няколко пъти много се забавлявах.
— Радвам се да го чуя. Крайспън заслужаваше съпруга като теб. Това, което се е случило между вас двамата, е било преди много време, в миналото. Не мога да ревнувам от мъртъв мъж, не и от Крайспън, който ми беше толкова близък. Джоан, аз също се чувствам задължен да направя едно признание. Мразя баща ти, и то още от момента, в който той те омъжи за Крайспън, а аз толкова страстно те желаех. Тогава мислех, че ще полудея от мъка по теб. Дори възнамерявах да убия Рудолф за това, че организира сватбата ти с моя приятел. Но никога не съм мразил Крайспън и никога не съм пожелавал смъртта му заради тебе. — Следващата стъпка на Алейн го отведе при Джоан. Този път тя не можа да се отдръпне, защото гърбът й бе опрян в стената. Алейн застана пред нея и постави ръцете си върху стената от двете й страни, така че тя да не може да му се изплъзне.
— Не, недей. — Гласът й трепереше. — Може… може би друг път, Алейн.
— Съществува само един-единствен път и той е сега. Не мога повече да отлагам това.
— Устояла съм на злото и жестокостта. — Шепнейки, Джоан затвори очи. — Единствено любовта ме плаши. Веднъж тя почти ме унищожи. Страхувам се, че и втори път може да успее.
— Мислиш ли, че аз не се страхувам? — попита той. — След като толкова много години съм мечтал за теб, копнял съм по теб, сега, когато си близо до мен, аз не знам какво да правя. Най-много се страхувам ти да не ми кажеш, че не ме обичаш или че не ме искаш. Ето, от това се страхувам.