— Алейн…
— Позволи ми да те любя. Ако следващите няколко часа са единствените, които са ни отредени да прекараме заедно, нека се възползваме. Нека поне веднъж да почувствам сладостта от това, че си моя жена.
Тя не отговори. Не й оставаше нищо друго, освен да затвори очи. А мъжът над нея изгаряше от желание за взаимност. Алейн бе прекарал целия ден в очакване, представяйки си топлото й тяло под себе си. Единствено неудържимото му желание да бъде с Джоан му даде сили да изкачи за втори път стената на кулата, макар че здравият разум му заповядваше да остане пред вратата на Самира заедно с Парис.
— Трябва да изчакаме — молеше Джоан. — Не можем да рискуваме. Някой може да дойде.
— Аз не мога да чакам.
Алейн се притисна към нея нежно. Тя шепнеше, умоляваше го, дори се опита да го отблъсне, но устните му вече милваха шията й. Те оставяха влажна диря, устремени нагоре към нейните.
— Моля те — молеше тя, — спри! Ако Лиз дойде до вратата или баща ми…
Той не обърна внимание на отчаяния й шепот. Когато силите й отслабнаха, тя престана да се съпротивлява с него.
— Алейн! — Ръцете й обвиха раменете му, а устните й се разтвориха, готови да приемат неговите. После тя се разколеба и го отблъсна: — Изминали са толкова много години… Толкова много неща са се случили…
— Знам, знам, любов моя! — Алейн вдигна края на полата й. — Миналото няма значение. Само това, което се случва сега, има значение.
Когато ръцете му започнаха да милват бедрата й, Джоан му се отдаде изцяло. Движенията му бяха бавни, чувствени. Въпреки силното си желание, Алейн не бързаше. Искаше тя да свикне с нежността му.
Той задържа погледа си върху нейните очи — чисти и прозрачни като сапфири — и в тях той не откри и следа от страх. Желанието толкова болезнено го изгаряше, че той бе готов да я притежава тук, до стената. Въздържа се с огромни усилия, но ръцете му неудържимо трепереха.
— Помогни ми! — помоли я той, смеейки се на момчешката си безсилност.
След миг колебание Джоан му помогна да свали дрехите й, а после и неговите. Беше неин ред да се разсмее, когато откри, че той носи две туники една върху друга.
— Трябваше да запазя топлината на тялото си заради тебе — опита се да обясни той, събличайки втората туника и целувайки я същевременно.
Тя го погледна закачливо и за него това бе сигурен знак, че вътрешно е разтревожена. Знаеше, че е нервна, защото той самият се чувстваше така. Желаеше я толкова много, искаше да й достави удоволствие, но се страхуваше да не сбърка в нещо.
Най-сетне те свалиха всички дрехи. Двама любовници на средна възраст, но непокътнати от силата на времето. Въпреки че в косите и брадата му имаше сиви нишки, раменете му все още бяха широки и мускулести като на много по-млад мъж. Коремът му бе гладък и стегнат, както и бедрата му.
Майчинството се бе отразило добре на Джоан Фигурата й бе станала по-женствена. Гърдите й бяха по-тежки и идеално оформени, така че точно пълнеха шепите на Алейн. Тънката й талия подчертаваше стегнатия ханш.
Чудото, че я има до себе си гола, удивляваше Алейн. Той остана неподвижен, докато тя не вдигна глава и леко разтвори устни. После той видя между тях розовото връхче на езика й. Тя му се усмихна окуражително.
— Алейн, занеси ме в леглото — подкани го тя.
Той я вдигна и положи върху завивките.
— Целуни ме, Алейн.
Един дълъг блажен миг устата му пиеше сладостта на устните й. После той я покри с целувки от главата до пръстите на краката. Докосваше я на места, където бе сигурен, че не бе докосвана преди, и за нейна изненада това събуждаше непознати преживявания у нея. Той бе малко изненадан от това, че тя е все още толкова невинна, а после от това, че желанието й толкова бързо нарасна.
Несигурен дали сливането на телата им ще й причини болка, след като толкова много години не е била с мъж, той се опита да бъде внимателен. Не искаше да постъпва като животно, което задоволява само собствените си страсти. Толкова дълго бе чакал мига, в който тя ще бъде негова, че сега искаше всичко да бъде перфектно и за двамата.
Джоан усети твърдата, дръзка мъжественост, която напираше към нея, очите й се затвориха, когато жарките му устни прокараха гореща следа по шията и рамото й. Ръцете, които я галеха, постепенно събудиха непозната тръпка.
Алейн се отпусна върху тялото й, разтвори бедрата й, проникна дълбоко в нея. Джоан се надигна, за да посрещне твърдия му тласък. Сетивата й, душата й, цялата й същност приветстваха това ново, неописуемо чувство, което продължаваше да нараства у нея с пулсиращо трепкане. Насладата нарасна до такава степен, че при всеки удар на сърцето си тя се чудеше дали ще доживее до следващия. И едно приказно, магично, огромно, набъбващо разпускане на топяща омая я караше да потръпва срещу му в дива страст, равна на неговата. Тя се бе вкопчила здраво в него, сякаш да го поеме целия в себе си. Усети ускорените удари на сърцето му по голата си гръд и чу горещото му задъхано дишане в ухото си.