Времето, изглежда, бе спряло пред бездната на вечността. Двамата влюбени останаха още дълго време заедно.
В миговете, когато лежаха един до друг, Алейн се молеше Ройз да е упоила достатъчно добре Рудолф, а пазачите от кулата да не са достатъчно бдителни.
— Бейъд — Оуайн бе разтревожен, — по-добре ще е да дойдеш веднага.
— Какво не е наред? — Бейъд избута Лиз от леглото, което двамата деляха. Със същото бързо движение той взе сабята си и я сложи на кръста си.
— Става нещо странно, а ти ни каза да те повикаме, ако забележим нещо необичайно. Някой слиза по западната кула.
— Не може да бъде! — Бейъд вече бързаше към двора, следван от Оуайн. — Направихте ли нещо?
— Наредих на няколко допълнителни мъже да следят мъжа и да разберат къде отива, а останалите са готови в случай на атака.
— Отлично. Събери още мъже, но бъдете тихи. Не е нужно врагът да разбере, че сме го усетили.
Бейъд остави Оуайн да изпълнява заповедите му, а самият той тръгна към кулата.
— Къде е той? — попита Бейъд стража там.
— Катерачът ли? Ето го там — посочи той. — Почти е слязъл.
— Да, виждам го. Внимавайте да не ви усети. Рудолф ще иска информация, а не мъртвец. Не изпускайте от погледите си нито едно негово движение. Мисля, че сега ще се насочи към северната кула.
— Искате да кажете, че ще мине през задния вход? — попита мъжът.
— Защо не? Той точно от там е излязъл. Има две места, от които може да идва. Стаята на лейди Джоан или спалнята на лорда.
— Може би е извършил убийство.
— Млъкни, глупако — сопна се Бейъд. — Дори и да е извършил убийство, вече е твърде късно да помогнем на жертвата. Всичко, което ни остава, е да заловим убиеца.
Бейъд провери всички постове и раздаде заповеди. Междувременно нощта бе към своя край и сега се виждаше по-ясно.
— Не се движете и не издавайте никакви звуци, докато не ви дам сигнал — продължаваше Бейъд.
Първите слънчеви лъчи тъкмо огряваха кулата, когато вратата на задния вход се отвори. Мъжът се промъкна, без да забележи, че е обкръжен.
— Все пак бях прав. Ти си шпионин — каза Бейъд.
Алейн застина на мястото си, щом разпозна гласа.
— Оуайн, заведи нашия гост в салона. Ще отида при Рудолф. Ако го намеря убит, ти, Лукас и приятелите ти ще последвате съдбата му.
Глава 19
Когато Ройз слезе в големия салон, тя намери там Парис и Алейн, пазени от Бейъд и негови помощници. Бейъд я спря още преди да е прекрачила прага.
— Къде е Рудолф? — попита той. — За бога, жено, ако си му направила нещо…
Той не довърши думите си.
— Не съм направила нищо, с което да навредя на Рудолф.
Един бърз поглед към гостите, които сега бяха като затворници, й подсказа, че е по-добре за известно време да отвлече вниманието на Бейъд. Всяко отлагане на това, което той възнамеряваше да прави, щеше да даде време на Алейн и Парис да помислят как да се спасят. Ройз дари Бейъд, а после и оръженосеца, със заговорническа усмивка. Разходи се из салона, като привлече и Бейъд след себе си, говорейки му:
— Знаеш как е, когато един мъж се завърне в дома, при съпругата, след като дълго време е отсъствал — каза тя на Бейъд. — И двамата бяхме будни почти през цялата нощ и се страхувам, че изпихме доста вино. Рудолф още спи.
За да потвърди, че Рудолф е бил много страстен през изминалата нощ, Ройз леко разкри рамото си, където личеше следа от ухапване.
— Не се ядосвай, Бейъд — продължи тя. — Рудолф ще стане, когато си почине добре.
Оръженосецът се разсмя. Това направи и Бейъд, но Ройз се ужаси, когато видя лицето на Парис. Дали бе разбрал, че тя само се преструва? Още повече че предната вечер му бе обяснила отношенията си с Рудолф?
— Рудолф ми е нужен тук, и то сега, без значение колко бурна е била за него изминалата нощ. Той трябва да реши какво да правим с тези шпиони.
— Какво лошо могат тези добри хора да ни сторят? — тревожно запита Ройз.
— Ето този — Бейъд посочи Алейн, — този добър човек се катери по стените на кулата през нощта.
— Вероятно има някаква грешка. Бейъд, сигурен ли си в твърдението си? — Това бяха думи на Уил, който току-що влезе в салона. Когато разбра ситуацията, в която се намираха Парис и Алейн, той попита: