От долния етаж се чуха възбудени гласове. Уил захвърли куката и въжето.
— По-късно ще чуя обясненията ти — каза той. Гласовете отдолу се усилиха. Уил отвори вратата, за да чуе добре какво става.
— Какво правите тук? — Това бе гласът на Рудолф и въпреки че звучеше раздразнен, изглежда, не беше много ядосан.
Уил хвана Самира за ръката и двамата тръгнаха бързо надолу по стълбите. Самира бе плътно до него и следваше стъпките му. Когато той й каза, че може да се върне в стаята си, тя непоколебимо поклати глава и му направи знак с пръст да запази тишина, а после докосна рамото му и посочи към салона. През открехнатата врата се очертаваше фигурата на Рудолф. До него бяха няколко оръженосеца и една дузина монаси, облечени в черни роби. Още много монаси се бяха събрали във вътрешния замък. Един от тях носеше голям златен кръст на гърдите си. Той свали качулката си, под която се показа рядка бяла коса и благо набръчкано лице. Въпреки възрастта си, мъжът говореше със забележително силен глас.
— Пътувахме за Личфилд — рече водачът на групата монаси, — когато мракът се спусна и времето се развали. Така бяхме принудени да помолим за подслон за една нощ. Рудолф, не можеш да откажеш на свещеник, който освен това е стар познат и който е благословил сватбата на дъщеря ти.
— Ти и аз никога не сме били приятели, Еймбрас — каза Рудолф. — Ти дори открадна три от най-добрите ми коня.
— Не, не сме били приятели — съгласи се Еймбрас, — но що се отнася до конете, които взех на заем от теб, те бяха платени предварително, дори предплатени. Да не си забравил, Рудолф, че аз свързах в брак дъщеря ти и моя племенник. В един брак, който ти донесе наследник. А сега какво е това, което виждам тук, в салона — моите роднини са задържани като престъпници и са строго пазени. Рудолф, какво означава това?
— Твоите роднини? — възкликна от изненада Рудолф.
Най-демонстративно Еймбрас премина покрай Рудолф и направи път на останалите монаси. Никой от охраната не се опита да ги спре. Салонът се изпълни.
— Двайсет монаси са дошли в замъка ни? — прошепна Уил.
— Съвсем правилно и точно навреме — каза му Самира и думите й още повече объркаха Уилям Крайспън.
Той остави дядо си и другите мъже и заедно със Самира се върнаха нагоре по стълбите, към стаята на Джоан. Пред вратата обаче стоеше един пазач с безизразен поглед и грубо лице.
— Дядо ми ме изпраща. Иска да заведа майка ми в салона — обясни Уил.
— Лъжеш! Бейъд е заповядал да не пускам никого в тази стая, докато Рудолф лично не заповяда подобно нещо.
— Кой тогава би ми дал този ключ, ако не барон Рудолф или Бейъд с негово позволение? — попита Уил, показвайки на мъжа ключа, който Ройз бе пъхнала в ръката му. — Нима ще си позволиш да нарушиш заповед на твоя обичан барон?
— Не съм сигурен… — Мъжът се колебаеше, като че ли за това, което трябваше да направи, се изискваха огромни усилия от негова страна.
— Но, сър — усмихна му се Самира, — вие можете да дойдете с нас.
Мъжът я гледаше с глупаво изражение, а тя продължаваше да му се усмихва.
— Е, добре, предполагам, че всичко ще е наред.
— Разбира се — потвърди Самира.
— Стойте настрана — заповяда Уил — и ми позволете да отключа вратата.
Той се молеше пазачът да не прояви повече настоятелност или да не се затича надолу по стълбите, за да иска позволение от барон Рудолф. Уил реши, че най-добре ще е, ако действа уверено, все едно разбира какво се случва около него.
— Казах: стойте настрана!
Пазачът се подчини и след миг стаята на Джоан бе отворена. Тя седеше в средата, облечена в синя вълнена рокля, а дългата й коса бе спусната и тя я решеше. Джоан погледна първо сина си, а после и жената до него.
— Ти ли си Самира? — попита тя, като съвсем не беше изненадана от внезапните си посетители.
— Да, аз съм, милейди. Нося съобщение за вас.
— Майко — намеси се Уил, — Ройз ме изпрати с поръчение да те заведа в салона. Там става нещо странно и Самира и нейните приятели са в опасност. Познаваш ли монах на име Еймбрас? Той също е долу.
— Еймбрас е тук? — изненада се Джоан.
— Милейди — рече Самира, — беше ми наредено да ви предам следните думи: „Алейн ме изпраща“.
— Алейн? — Уил съвсем се обърка. — Някой ще ми обясни ли какво стана тук?
— Ето, това е краят на моя затворнически живот или може би краят на всички нас. И Еймбрас е тук също, както Алейн обеща. Този път не ме е излъгал. Елате! Уил, Самира, нека не ги караме да чакат.
— Да не би това да означава, че наистина ще слезеш в салона? — попита Уил.
— Скъпи синко — Джоан докосна рамото на младия мъж, — не отричам, че тук ни дебне опасност, и обещавам, че преди този ден да е изминал, ще дам отговори на всичките ти въпроси. Съгласен ли си?