Тук Джоан направи пауза, огледа всички лица около себе си — лицата на обичани роднини, на приятели, на непознати и лицето на нейния любим. После отново насочи вниманието си към отец Еймбрас.
— За тези, които не са били тук по време на сватбата ми, бих искала да кажа няколко подробности. Баща ми подготви женитбата ми с Крайспън от Хоугстън, тъй като той искаше да прибави към земите си тези на съпруга ми. Надяваше се, че Крайспън ще участва в гражданската война, която бе предвидил след смъртта на краля и в която те двамата можеха да бъдат съюзници. Така Рудолф видя в лицето на Крайспън един добър съюзник във войната, която още не е свършила. Освен това баща ми много силно желаеше едно нещо от моя брак. Той искаше наследник на земите си.
— Крайспън обаче притежаваше и земи в Нормандия и още през първата нощ в Бенингфорд той съобщи, че веднага след сватбените тържества ще ме отведе там и ще останем за няколко години. Той спомена също едно пътуване с религиозна цел до Компъстела, което щеше да ни задържи далеч от Англия дълго време.
— Желанието на Крайспън да пътува и да бъде далеч от Англия бе причината за неговата смърт. Моят баща не можеше да позволи на никого да обърка така добре обмислените му планове. Той трябваше да има сигурен съюзник, чиито земи да са в съседство с Бенингфорд, и внук, чието възпитание да контролира.
— Та кой барон не би искал същото? — изсъска Рудолф. — Твърденията на тази луда жена са пълни глупости. Измислици, плод на болното й съзнание.
— Нима? — Джоан го погледна студено. — Отче Еймбрас, спомняте ли си как някои точки от брачния ми договор с Крайспън бяха променени в деня преди сватбата?
— Целта на тази промяна ми се изяснява — рече Еймбрас. — Аз също разсъждавах за брачния договор, но за нещастие го направих едва когато Алейн и Парис напуснаха манастира „Св. Джъстин“ на път за Бенингфорд. Тъй като прилежно пазя всякакви документи, препрочетох въпросния договор отново вчера. Според него, ако Крайспън умре, Рудолф поема управлението на земите му. Отново според договора Рудолф е настойник на внука си, тоест на Уилям Крайспън.
— По-нататък в договора се посочва, че ако аз умра преди Крайспън, той поема властта над земите ми по същия начин — каза Рудолф.
— Да, така е — съгласи се Джоан. — Но тази част от договора не означаваше нищо за теб, защото Крайспън вече бе заявил желанието си да пътува извън Англия и затова ти реши да го убиеш.
— Това е абсурдно! — изкрещя Рудолф.
— Ти ме остави няколко нощи с него, надявайки се той да ме дари с дете — продължи Джоан. — Тъй като бях единствената ти надежда да се сдобиеш с наследник, ти не можеше да допуснеш нещо да се случи с мен.
— Когато Крайспън бе убит, аз седях тук на тази маса, пред очите на всички гости. Отец Еймбрас също бе на масата и ме е видял.
— Не съм казала, че ти си извършил злодеянието със собствените си ръце. Имах предвид, че си заповядал да го извършат — каза му Джоан.
— Кажи им — подкани я Алейн, — кажи на всички кой е убил съпруга ти.
— Бейъд го направи. — Най-сетне Джоан изрече името на истинския убиец. Каза истината, която толкова години я бе тормозила денонощно.
— Не, не е така! — Бейъд се изсмя. — През цялото време аз наливах вино на гостите на Рудолф. Тъй като виното бе твърде скъпо, той ме помоли лично аз да го сервирам. Всеки от тук присъстващите, който е бил и на сватбата, ще потвърди казаното от мен.
— Да, ти сервираше вино — съгласи се самата Джоан. — Ти носеше подносите с Лиз и разливаше виното в чашите. Жена ти използваше една и съща кана за почти всички гости. Но в чашите на Крайспън, Алейн и Парис ти лично наля вино, смесено с маков сироп, който Лиз бе откраднала от запасите на Ройз.
— Глупости! — Бейъд се изсмя отново. — Не е имало такова вино. Рудолф, страхувам се, че си прав. Тази жена е луда. С твое позволение, ще я върна в стаята й. Там ще е по-безопасна и за нас, и за самата себе си.
— Искаш да ме повлечеш по стълбите, да ми счупиш врата и така да ме накараш да млъкна ли? А после да твърдиш, че се е случило като резултат от моята лудост? — попита Джоан. — Беше ми нужно много време, за да си припомня какво точно се случи, Бейъд Няма да успееш да ме спреш сега. След като пиха от упойващото вино, Алейн и Крайспън се почувстваха зле и излязоха от салона. Парис последва Крайспън, за да му помогне. След няколко минути и аз реших да отида и да видя какво става. Тогава видях мъж, който много бързо избяга към двора. Това бе ти, Бейъд, ти с окървавени ръце и новата си зелена туника. Но по-късно, когато се върна при гостите, когато ме отведе в стаята ми, ти носеше старата си кафява туника. Шокът от гледката на мъртвия Крайспън бе изтрил тези подробности от съзнанието ми и после ми бяха необходими много месеци, за да си припомня всичко.