— Бейъд? — Сега Рудолф привидно се гневеше на верния си помощник. — Истина ли е всичко това? Ти ли си го извършил? И през всичкото това време аз ти се доверявах. Как си могъл да ме предадеш по този начин?
— Всичко, което съм направил, е било по твоя заповед — изръмжа Бейъд. — Той се огледа наоколо, видя Лиз зад себе си и я хвана за косите:
— Кажи им, Лиз. Кажи им какво заповяда Рудолф през онзи ден. Кажи им!
— Ох! Пусни ме веднага! — погнуси се Лиз.
Бейъд я захвърли на земята и вдигна крак да я ритне.
— Стани, жено, и кажи това, което знаеш.
— Бейъд е прав — каза Лиз, изправяйки се на крака. — Рудолф искаше да налеем упойващо вино на тримата млади мъже. Той искаше убийството да изглежда като резултат от караница между тях. Интересът на сър Алейн към Джоан бе забелязан от повечето гости, дори слугите го коментираха, така че можеше лесно да го обвинят в убийството.
— Не е вярно — изкрещя Рудолф. — Ако тези двама слуги са се наговорили и са убили зет ми, аз ще ги обеся веднага. И нещо повече, ще се извиня на Алейн и Парис и ще поискам да отменят прокламацията, с която бяха обявени за престъпници.
— Няма да умра заради твоето престъпление, Рудолф! — Бейъд държеше ръката си върху сабята и зорко наблюдаваше лицето на господаря си. — Правил съм всичко, което поискаш от мен, но не и този път. Ти реши да убиеш Крайспън, след като той настоя да замине за Нормандия и не успя да го разубедиш. Твоя беше идеята да го премахнеш, преди да е отвел Джоан, а с нея и възможността за наследник. Ти беше този, който заключи Джоан в стаята й и я заплаши, че ще убиеш момчето и Ройз, ако каже нещо от това, което знае. И ти беше този, който излъга младия Уил и всеки друг, който те попита за причините дъщеря ти да се изолира. Да, ти ги убеди, че го прави от мъка по Крайспън.
— Глупак! — крещеше му Рудолф. — Млъкни!
— По какви причини трябва да мълча сега? — попита Бейъд, зъбейки се на господаря си. — Хората около нас вече знаят истината. Ти вече си разобличен, Рудолф, както и аз. Но аз вече не ти вярвам. Мислех, че си оценил моята вярност, но ти ме предаде, за да спасиш себе си. С това твое предателство свършва и верността ми към тебе. Ти вече не си мой господар и аз няма да изпълнявам заповедите ти. — Докато изричаше последните си думи, Бейъд извади сабята си и се хвърли към Рудолф. Никой не успя да го спре. Господарят на Бенингфорд падна на пода превит на две.
В първия момент никой не се помръдна. Бейъд вдигна окървавената си сабя и погледна надолу към умиращия си господар.
— Татко! — Джоан коленичи и прегърна тялото на Рудолф, както някога бе направила с това на Крайспън.
— Джоан, остави го — каза Алейн и се опита да я вдигне.
— Не мога. Въпреки всичко, което е направил, той бе мой баща — отговори тя, но гласът й не трепна, от очите й не се отрони нито една сълза. — Искам да го поддържа, докато издъхне. Още само миг.
— Милорд! — Ройз коленичи от другата страна на тялото му и взе ръката му.
Рудолф отвори очи, погледна първо дъщеря си, а после съпругата си и каза:
— Проклета жена — после издъхна.
Глава 20
Настана пълна тишина. Джоан остави тялото на баща си върху студения каменен под, изправи се и вдигна със себе си Ройз. Еймбрас остана на мястото си и не се помръдна от там, въпреки че той бе задължен да опее мъртвото тяло. Единствено Бейъд бързо се ориентира и реши да се възползва от това, което се случи.
— Сега — той посочи Уил с кървавата си сабя — ще се подчинявате на моите заповеди. Оуайн, Гарт, хванете момчето.
— Не! — Оуайн не помръдна. — След смъртта на Рудолф младият Уил ще стане наш господар. Ще приемаме заповеди само от него, а не от теб.
— Да не би да се осмеляваш да ми се противопоставяш, глупако? Тогава аз ще го направя сам.
Той отиде до младия мъж и обви ръка около врата му.
— Приближете се до мен и той ще умре.
Ако вниманието на всички не бе приковано към Бейъд, присъстващите щяха да видят, че Лиз вдигна сабята на Рудолф и се затича към мъжа си. Замахна, но успя само да удари ръката, в която той държеше своята сабя. Не го нарани, но той изпусна оръжието си и освободи Уилям Крайспън.
Само след миг Бейъд бе под остриетата на войниците на Алейн. Лиз захвърли сабята на Рудолф на пода и избяга от Бейъд. Спря пред масата и погледна отец Еймбрас в очите:
— Правете с мен каквото искате — рече тя. — Сега всичко е без значение. Днес аз също извърших своето отмъщение.