— Жено — каза в отговор Еймбрас, — благодаря ти за това, което направи. Бе проява на голям кураж. Бейъд можеше лесно да те убие, а същото можеше да стори и с младия Уил.
— Кураж! Не, не ми е присъщ. — Лиз се засмя, а после заговори с висок и гневен глас: — Едва ли бихте предположили, че съм незаконна дъщеря на благородник. Баща ми ме обичаше и се грижеше за мен, но при една битка в замъка му Рудолф ме отвлече. След като привърши с мен, той ме даде на Бейъд. От този ден аз прекарах живота си в страх. Всеки път, когато Бейъд ме обладаваше, той проявяваше грубост. Подчинявала съм се на Рудолф и Бейъд от страх.
— Простете ми, лейди Джоан, лейди Ройз — продължи Лиз, като се обърна към двете жени, — но аз се страхувах за живота си. Знаех, че Рудолф и Бейъд са замислили убийството на барон Крайспън, но бях твърде страхлива, за да кажа на някого. Бях твърде изплашена, за да говоря и след това.
— Но въпреки всичко, което направих за Бейъд, то никога не бе достатъчно и жестокостта му към мен нямаше край. Мразех го все повече и повече с течение на годините, но бях в капан, докато тези непознати не дойдоха. — Лиз посочи, като се обърна към Алейн и Парис: — Скоро след като дойдоха, аз започнах да подозирам истинската им цел, но не ги предадох на Бейъд или Рудолф. Само защото не направих нищо, те са все още живи и истината най-сетне се знае от всички.
— За това, че не си направила нищо преди толкова много години, бях принуден да напусна Англия — обвини я гневно Алейн. — Заради твоето мълчание аз и Парис бяхме обявени за опасни престъпници. Само една твоя дума е можела да ни спаси!
— Кой би повярвал на една прислужница, която Бейъд и Рудолф щяха да нарекат лъжкиня? — изплака Лиз. — Това бях в Бенингфорд и ако се бях осмелила да кажа и една дума срещу тях, всеки мъж би ме убил веднага и усилията ми щяха да отидат на вятъра. Но вие не разбирате положението, в което съм се намирала, нали? Никой от вас не разбира какво е да живееш в страх толкова много години.
— Аз те разбирам — обади се Ройз. — Имаше моменти, в които бях готова да забия нож в Рудолф, но нито веднъж не успях да преодолея страха си от него и да действам. Бях готова да убия и Бейъд заради нещата, които правеше. — Ройз се обърна към Еймбрас: — Моля, съдете Лиз справедливо и помнете, че това, което тя направи, спаси Уил от ръцете на Бейъд.
— Това не са свещенически работи. Не отец Еймбрас трябва да съди Лиз, а аз.
Младият Уил взе думата и всички погледи се насочиха към него. Той продължи:
— Аз съм наследник на Бенингфорд и Хоугстън и вашият нов барон, както само Оуайн се досети да отбележи.
— Уил, тя ти спаси живота. — Ройз отказа да се подчини и да замълчи под твърдия поглед на младия мъж, когото тя бе гледала от мига, в който се бе родил. Ето, че сега се оказа, че никой от тях не познава Уил толкова добре, колкото са си мислили.
— Лейди Ройз — каза твърдо той, — ако не скърбите за мъртвия си съпруг, то поне можете да покажете уважение към него. Сбогувайте се. Той ще бъде погребан утре сутринта. Мисля, че отец Еймбрас ще се съгласи да извърши погребалната церемония.
— А Лиз? — Ройз продължи да настоява и сложи покровителствено ръката си върху рамото на жената.
— Отведи я със себе си. Ще реша съдбата й по-късно — каза Уил. — Обещавам, че ще помисля върху молбата ти, Ройз. А що се отнася до теб самата — очаквам да те видя с траурни одежди съвсем скоро.
— Оуайн, ти ще си новият капитан на охраната. Гарт, ти ще заемеш мястото на Оуайн като лейтенант. Наредете на шестима мъже да изнесат тялото на дядо ми. Настанете всички тези мъже тук и нахранете конете им. Искам още подът да бъде добре изтъркан.
— Слушам, сър.
Новият капитан на охраната се обърна към подчинените си и с усмивка започна да дава заповеди. За изненадващо кратко време салонът се изпразни. В него останаха само Алейн, Парис, Еймбрас, Джоан, Самира и новият господар на Бенингфорд.
Уил бе при дамите, а Алейн и Парис останаха с Еймбрас. Те тихо разговаряха и наблюдаваха младия мъж.
— Въпреки че момчето се справя добре с управлението, то ще навърши осемнайсет едва през пролетта — каза Еймбрас. — Съмнявам се, че ще му хареса това, което ще кажа, но той се нуждае от настойник, докато стане достатъчно голям, за да бъде посветен в рицарство.
— Много други момчета са станали рицари още преди да навършат двайсет и една — отбеляза Алейн. — От това, което видях и разбрах за Уил през последните няколко часа, бих казал, че той е достоен син на баща си и добре ще управлява земите си и тук, и в Хоугстън.
— Някога аз бях настойник на Крайспън — припомни си Еймбрас, — но тогава бях много по-млад. Не бих могъл да поема тази задача отново без помощник.