— Има ли барон в съседство, който би могъл да живее с Уил и да го съветва, докато порасне? — попита Алейн.
— В действителност има двама такива мъже. Тъй като Уил сега ръководи земи, които винаги са представлявали интерес за крал Стефан, мисля, че двамата мъже, които имам предвид, ще са много полезни на младия барон. Какво ще кажете вие, скъпи приятели?
— Ние? — възкликна Парис.
— Имам много други планове за близкото бъдеще — Алейн погледна към Джоан. — Толкова дълго време е седяла в тъмнина. Искам да я отведа далеч от тук, от мрачните английски замъци. Нужно е да отиде на далечно място и да прекара остатъка от живота си под лъчите на слънцето.
— Мога да си спомня времена, когато си изпадал в сериозни затруднения и аз съм ти помагал. Сега те моля да ми отвърнеш със същото.
— Чичо Еймбрас, ти си истински безсрамник. — Парис започна да се смее.
— Забележително, нали? Но ако и ти управляваше беден манастир, който живее от нищожни дарения, щеше бързо да се научиш да преодоляваш срама си и да молиш за помощ, когато си изпаднал в нужда. — Еймбрас продължи с по-сериозен тон: — След това, което се случи днес, обвинението за убийство отпада, но според официалните документи вие все още сте извън закона. Това означава, че някой трябва да отпътува за кралския двор и да поиска обвиненията срещу вас да бъдат оттеглени. Позволете ми само да отбележа, че един свещеник, който освен това е уважаван игумен на манастир, може да ви бъде отличен защитник. След всичко, което съм чувал — продължи Еймбрас, — трябва да ви кажа, че едни евентуални преговори със Стефан биха отнели месеци, а и работата е много деликатна. Ще трябва да намерите място, където да живеете.
— Мисля — каза Алейн на Парис, — че той ни предлага дом.
— Ще ви посещавам често — обеща Еймбрас, — така че няма да се чувствате претоварени с новите си задължения и отговорности. Сигурен съм.
— Ще ни съветва как да защитаваме замък — пошегува се Парис.
— Вие знаете толкова за защитата на замъците, колкото и аз — каза им Еймбрас. — Трябва да призная, че е имало времена, когато съм спорил относно този въпрос с монасите от „Св. Джъстин“ или когато съм събирал храна за селяните. В такива моменти ми е било много тъжно за дните, през които бях един обикновен рицар.
— Никога не си бил обикновен рицар — обори го Алейн.
— Е? — Еймбрас местеше погледа си ту на единия, ту на другия. — Ще го направите ли? В името на Крайспън? Заради Уил? Заради мен?
— Дължим на Крайспън твърде много. — Алейн погледна към Джоан.
— А на тебе дължим още повече — добави Парис и отпусна ръката си върху рамото на свещеника.
— Благодаря на Бога и всичките му светии, че има такива мъже.
Лейди Самира се доближи до новия барон.
— Уил, когато видях Бейъд да те сграбчва, толкова много се изплаших — рече му тя.
— Винаги се опитвам да бъда честен спрямо останалите — каза й той, — а срещам лъжи и фалш. От първия миг, в който дойде в Бенингфорд, ти си ме лъгала.
— Но сега ти знаеш защо съм го правила: всичко беше с цел да се докаже истината.
— Уилям Крайспън — Джоан се обърна към него, — аз също съм те лъгала през всички тези дни, през целия ти живот до днес. Правех го, за да те запазя.
— Аз съм единственият наследник на Рудолф — каза Уил. — Той нямаше да ми направи нищо лошо.
— Да, той нямаше да ти направи нищо, след като разбра, че си пораснал силен и достоен за барон. Ще призная, че баща ми имаше някакви скрупули. Той нямаше да убие и мен или поне не, докато можех да му бъда полезна, но той се наслаждаваше, че може да ме подчини на властта си. Харесваше му да ме шантажира и заплашва, че ти или Ройз ще пострадате, ако не му се подчиня. Уил, обърни внимание на факта, че аз съм те лъгала по същите причини, по които и Самира го е правила. Помисли за това, което ти казах, и не я съди строго.
— За съвсем кратко време два пъти ме молят да бъда благосклонен към жена. И на теб ще кажа това, което казах на Ройз. Ще помисля. Сега трябва да ме извините, но имам задължения.
Уил се запъти към Еймбрас и приятелите му. Когато Самира понечи да го последва, Джоан я спря.
— Дай му няколко дни — посъветва я Джоан. — Той не е глупак и скоро ще разбере, че намеренията ни са били добри.
— Може би си права. — Самира се поотпусна и се усмихна. — Тео Алейн ми каза толкова много неща за теб. Докато пътувахме за Англия, той разказа какво се е случило първия път, когато те е срещнал. Винаги съм го мислила за забележителен мъж и след като никога не е престанал да те обича, сигурно и ти си толкова забележителна жена. Надявам се, че ще можем да бъдем приятелки.